Гектор Мало - Изпитанията на малката Пиерета

Говорейки така, той гледаше Пиерета, сякаш искаше да й каже: „Виждаш ли колко се старая за теб! Не забравяй това!“.

И скоро си поиска наградата. Когато Пиерета влезе в кабинета на Бендит, той надникна през вратата и запита полугласно:

— Какво се случи с Гийом?

Пиерета разказа историята както си беше.

— О, бъди спокойна, когато Гийом се върне, ще го наредя добре.

Тези дни и други питаха Пиерета какво е станало с Гийом и тя на всички разказваше подробно. Същия въпрос й зададоха и Фабри и Монбле, докато обядваха.

— Този подлец получи това, което заслужаваше — каза Монбле.

— Просто по чудо не обърна досега господаря — добави Фабри.

— Отдавна трябваше да е изгонен, но имаше подкрепа.

— Този, на когото се крепеше, добре плаща. Той ненапразно всичко предвижда и всичко узнава: „Аз така си и знаех!“, „О, аз предполагах, че ще искате телешко с моркови“ — имитираше някого Фабри.

— Да, да, точно така! — и двамата се разсмяха.

Макар че името му не бе произнесено, Пиерета веднага се досети за кого става дума. Значи Талуел души и шпионира около своя господар!

— Не мога да разбера — продължи Монбле, — какъв интерес може да има той?

— Как какъв? Той е завистлив и честолюбив, а тук обстоятелствата се стичат така, че ще настане време, когато собственикът на това богато предприятие с 12 милиона годишен доход няма да бъде в състояние сам да управлява фабриката. Тогава ще трябва да си намери заместник. А Талуел се стреми именно към това. По тази причина гледа да отстрани всеки, който му се изпречи на пътя; затова се мъчи да увери господаря, че е практичен и всезнаещ, че даже мисли като него и предвижда нещата. Всъщност досега това му се отдаваше лесно — от Гийом научаваше всичко, до най-малките подробности.

Когато Зиновия сервира следващото ястие, те замълчаха, но щом се отдалечи, продължиха своя разговор, без да се притесняват от присъствието на Пиерета.

— Ами ако изчезналият се появи?

— Всички бихме се радвали, ако това стане. Но, уви! Носи се слух, че е умрял. Дали пък Талуел не е подпомогнал неговото отсъствие?

— Като се имат предвид характерите на действащите лица, може да се каже със сигурност, че някой е подливал масло в огъня.

— Дали синът му има наследници?

— О, това не променя нещата. Дори и да има, ако се появят тук, ще им бъде устроен такъв ад, че ще предпочетат спокойствието пред богатството.

В този момент влезе Розали и предложи на Пиерета да се разходят. Вечерта беше чудесна, цялото село беше на улицата, хората седяха пред къщите си и разговаряха. Розали искаше да останат по-дълго навън, но Пиерета отказа под предлог, че е уморена. След чутия разговор тя искаше да остане сама и да обмисли своето положение.

За Пиерета стана ясно, че Талуел е лош човек и че сега ще се опитва да узнае всичко за господин Пендавоан от нея. Ще съумее ли да се предпази? Положението й е ужасно: тя, дете, без подкрепа, трябва да се бори срещу възрастен човек! Почти през цялата нощ я измъчваха неспокойни мисли. Дали той наистина е допринесъл за изгнанието на баща й? Значи положението му е много сигурно, щом е успял да отстрани от пътя си даже сина на фабриканта. Как ще постъпи с нея, ако тя откаже да бъде негов шпионин?

Едва призори я унесе неспокоен сън.

Когато Волфрам Пендавоан идваше в кантората, заемаше се преди всичко с кореспонденцията. Писмата се разделяха на две купчини — в едната френските, а в другата — тези, които идваха от чужбина. Откак ослепя, племенниците му или Талуел отваряха и четяха писмата. Чуждестранните писма, с които се занимаваше Бендит, сега се разпределяха между Фабри и Монбле.

Тази сутрин тук бяха и Теодор, и Казимир. Теодор, отваряйки едно писмо, прочете — Дака, 29 май.

— На френски ли е? — попита чичо му.

— Не, на английски.

— От кого е?

— От някой си Филд. Да го дам ли на Фабри?

— Не, дай го на мен.

Теодор и Талуел се спогледаха. Едва завършил прегледа на кореспонденцията, старият фабрикант позвъни на Пиерета.

— Какво е това писмо? — попита я той, когато тя пристигна.

Пиерета взе писмото и пребледня.

— Написано е в Дака, от Филд.

— Можеш ли да го прочетеш?

— Позволете ми най-напред да го прегледам.

— Добре, но побързай.

Тя се мъчеше да се успокои, но вълнението й растеше и буквите скачаха пред очите й.

— Хайде де — нетърпеливо я подкани старецът.

— Написано е неясно и трудно се чете.

— Не превеждай буквално, предай ми съдържанието в общи линии.