Гектор Мало - Изпитанията на малката Пиерета

Талуел почака малко, но като видя, че тя мълчи упорито, излезе със същата дебнеща походка, с която влезе.

Помисли си! Нямаше време да мисли, защото господин Пендавоан я чакаше, трябваше да побърза.

Първото и най-голямо затруднение, което изпитах, беше именно в петнадесетте години, които са изминали от деня на сватбата на Едмон Пендавоан, Вашия любим син. От направените справки узнах, че този брак бил благословен от уважавания отец Леклер. Тази, която е станала съпруга на Едмон Пендавоан, била личност, надарена с ум, доброта, кротост, нежност, искреност, без да описвам красотата й. Времето, когато познанията на индийските жени се състояли само в познаването на етикета, как да седнат и кога да станат, отдавна е отминало, особено във висшата каста. Сега голяма част от жените са образовани почитателки на богинята Сорасвати, под чието покровителство се е намирала древната наука в Индия. Жената на Вашия син е била от тази категория. Родителите й са принадлежали към рода на брамините, т.е. два пъти родените, но по-късно се покръстили в нашата римокатолическа вяра от многоуважаемия отец Леклер. За нещастие, само изповядващите индийската религия могат да принадлежат към висшата каста и да ползват правата, които тя дава. С промяната на вярата всеки губи своето положение и обществените си права.

Ето защо и това семейство, станало християнско, било изключено от привилегированата каста. След като били отстранени от индийското общество, те се присъединили към европейското. С едно френско семейство образували търговско дружество и основали фабрика за платове под фирмата „Доресани и Берше“.

В дома на госпожа Берше Едмон Пендавоан се запознал с Мария Доресани и се влюбил в нея. Това било напълно естествено, като се имат предвид качествата й, които споменах по-горе. Брачният им обред бил извършен в нашата църква от уважаемия отец Леклер. Венчалният акт е записан в нашите регистри и ако желаете копие, ще Ви изпратя веднага.

Четири години Едмон е живял в бащината къща на жена си, където Бог благословил техния съюз с женска рожба. Всички, които са ги познавали, хранят добри чувства към тях.

Внезапно търговският дом „Доресани-Берше“ бил сполетян от няколко големи злополуки, които го довели до пълно разорение. Старите Доресани починали, а фамилията Берше заминала за Франция. Едмон Пендавоан предприел пътешествие с научна цел по ботаника от името на едно английско дружество. Той заминал заедно с жена си и дъщеря си. Оттогава не се е завръщал в Дака, но от негови приятели, а също и от отец Леклер, с когото кореспондирала госпожа Пендавоан, аз узнах, че няколко години са живели в Дера. Това е центърът на въпросните научни изследвания, на границата между Тибет и Хималаите. Не съм бил в Дера, но там има наша мисия и ако желаете, мога да Ви свържа с един от нашите мисионери, който с удоволствие би се поставил на услугите Ви.

Най-сетне Пиерета свърши, събра листовете и отиде при стария фабрикант. Той нетърпеливо се разхождаше из своя кабинет и когато Пиерета влезе, възкликна:

— А, най-сетне, защо се забави толкова?

— Писмото е доста дълго.

— А не ти ли попречи някой?

— Идваха господин Теодор и господин Талуел.

— Хм! Прочети писмото по-скоро, след това ще поговорим. Чети ясно, бавно и тихо.

Когато привърши, той каза:

— Странно, не се споменава никаква дата… Можеш ли да превеждаш от френски на английски? — попита старецът след малко.

— Да, разбира се, стига да не е прекалено трудно.

— Телеграма. Седни и пиши: „Мисия Дака, за Филд. Благодаря за писмото. Отговорът заплатен. Моля, напишете името на последния приятел, който е дал сведения, също и името на мисионера в Дера. Предупредете, че ще пиша лично. Пендавоан“. Отнеси тази телеграма лично в пощата и внимавай да не сбъркаш текста.

Минавайки през верандата, Пиерета срещна Талуел.

— Къде отиваш?

— Да подам една телеграма.

Той дръпна листа от ръцете й, но като видя, че написаното е на английски, й го върна сърдито.

— Нали помниш, че тази вечер трябва да ми съобщиш нещо? — каза Талуел.

— Да, господине.

В три часа Волфрам Пендавоан позвъни на Пиерета.

— Вчера ти така изкусно управлява коня ми, че аз те моля и днес да ми направиш тази услуга. По време на разходката подробно ще ми разкажеш кой и за какво идва при теб, докато превеждаше писмото.

Файтонът излезе от селото и тръгна между зелените ливади, изпъстрени с красиви полски цветя. Беше дошъл сенокосът и прозрачният въздух ухаеше на прясно окосена детелина. Старецът, намръщен, слушаше разказа на Пиерета.