Гектор Мало - Изпитанията на малката Пиерета

Тя беше чувала, че Талуел е жесток и деспотичен човек и че се стреми да стане директор на всички фабрики на Волфрам Пендавоан. Ето защо се интересуваше от всичко, което става там.

— Е, какво мълчиш?

— Но аз наистина нищо не знам.

— Нали ти превеждаше английските писма на господин Пендавоан?

— Не, само вестниците.

— Внимавай да не ме излъжеш! И без теб ще разбера всичко, но тогава ще те изхвърля на улицата. Запомни това! А сега седни тук и чакай.

Мина доста време, а старият фабрикант все не я викаше. На няколко пъти покрай нея мина Гийом, който освен кочияш беше и прислужник на господин Пендавоан. Всеки път, когато се появяваше, Пиерета мислеше, че идва за нея, но той отминаваше мълчаливо, сякаш не я забелязваше.

По едно време той доведе трима работници в кабинета на господин Пендавоан, след тях влезе и Талуел. Те вървяха смело и решително, изпълнени с вяра в своята правота, а се върнаха смутени, недоволни и обезкуражени.

— Е, какво? Нима господарят не ви каза същото, което чухте и от мен? — каза им Талуел, когато излязоха от кабинета.

— За съжаление, да.

— Както ви казах, така и ще бъде, аз не хабя думите си на вятъра. Мога и без вас да мина. Ще изпиша нова машина, след седмица тя ще бъде тук и ние сами ще свършим работата по нея по-бързо и по-евтино.

— Но…

— Никакво „но“. Ако не разбирате такова просто нещо, най-малкото си губя времето да ви обяснявам.

Гийом извика Пиерета. Тя намери стария фабрикант до бюрото, отрупано с книжа. Гийом излезе, без да казва нищо. Тогава Пиерета реши да напомни за себе си.

— Аз съм тук.

— Познах те по стъпките. Ела насам! Вчерашният ти разказ ме заинтересува много. Виждам, че си умно и решително момиче. Откак загубих зрението си, имам нужда от добър, съвестен и доверен човек, който да ми помага във всекидневната работа. Надявах се, че Гийом ще привикне към моите изисквания, но се излъгах. Той не е глупав, но започна да пие и сега е годен само за кочияш. Би ли искала да ми прислужваш? Ще получаваш 90 франка на месец, а може и повече, ако бъда доволен от теб.

Пиерета мълчеше, радостно изненадана.

— Защо мълчиш?

— Нямам думи, с които да ви изкажа безкрайната си благодарност… Извинете ме, толкова съм развълнувана…

— Чувствам го по гласа ти. Писа ли на роднините си?

— Не, нямам хартия.

— Хартия ще намериш върху бюрото на Бендит, там има всичко, което е необходимо за писане. Съобщи им, че си при мен и че аз ти предлагам да останеш тук завинаги. Може би ще се подразнят и ще поискат да отидеш при тях.

— Не, аз предпочитам да остана при вас.

— Толкова по-добре! И понеже постоянно ще бъдеш около мен, трябва да подновиш дрехите си. Както ми обясни Беноа, били доста износени. Трябва да бъдеш облечена прилично, затова иди на касата да получиш бележка. С нея ще напазаруваш всичко, което ти е необходимо, в магазина на госпожа Лашез.

Пиерета слушаше с широко отворени очи, сякаш пред нея не стоеше господин Волфрам Пендавоан, а вълшебната фея от приказките.

— Избери всичко по свой вкус — продължи старецът. — Изборът ти ще ми даде възможност да те опозная по-добре, да добия представа за характера ти. Днес повече не си ми нужна. Заеми се със себе си и бъди готова за утре. Довиждане!

Отивайки към магазина на госпожа Лашез, Пиерета си го представяше като лавката на Франсоаз. Но какво беше удивлението й, когато видя, че това е луксозен магазин на главната улица. На витрината бяха изложени красиви материи, дрехи, панделки, дантели, шапки, украшения, бельо и обувки. Тя се зачуди какво да избере. Смущаваха я думите на господин Пендавоан: „Твоят избор ще ми даде възможност да добия представа за характера ти“. Съвсем се обърка! Как да влезе вътре със своите дрипи? След дълго колебание най-сетне се осмели.

— Какво търсиш тук? — запита я госпожа Лашез, седнала до касата.

Пиерета й подаде плика, върху единия му ъгъл имаше печат „Фабрика Марокур. Волфрам Пендавоан“. Лашез отвори плика и лицето й изведнъж стана приветливо. С любезна усмивка тя запита Пиерета какво й е нужно. Пиерета каза, че й трябват рокля, бельо, обувки, кърпички…

— Имаме от всичко и то от най-добро качество. Да почнем с роклята, ще ви покажа подходяща материя…

— Не, бих искала готово облекло, за да мога утре да придружа господин Пендавоан.

— Значи нещо по-елегантно.

— Не, необходима ми е черна рокля, тъй като съм в траур, и по възможност по-обикновена и не толкова скъпа.