Гектор Мало - Изпитанията на малката Пиерета

На път за фабриката старецът отново попита Пиерета:

— Писа ли на роднините си?

— Не.

— Защо?

— Моето най-силно желание е сега да остана тук, около вас. Вие сте толкова добър и аз съм щастлива.

— Тогава не им пиши още. Ще видим по-нататък. Искам да те направя мой секретар, но за това трябва преди всичко да се научиш да пишеш правилно, тъй като ще водиш кореспонденцията от мое име. Трябва да учиш. Тук наблизо живее една чудесна учителка, госпожица Бельом. На връщане ще минем покрай нея и аз ще я помоля да ти преподава уроци. Тя е много добра, има само един недостатък — много е дебела.

Госпожица Бельом се съгласи с удоволствие да преподава на Пиерета, още повече че момиченцето й хареса.

— Ще направим от нея учена мома — усмихната каза тя, — бъдете сигурен в това. Знаете ли, че очите й са като на газела. Всъщност никога не съм виждала газела, но съм убедена, че очите й са точно такива.

Два дни вече госпожица Бельом се занимаваше с Пиерета и когато господин Пендавоан я попита дали е доволна от ученичката си, тя му отвърна:

— Щеше да е цяло нещастие, ако това момиче беше останало без образование.

— Нали е много умна!

— Извънредно.

— А как върви с граматиката?

— Не толкова добре, но е много старателна и скоро ще се справи. Стилът й обаче е забележителен. Дадох й да опише впечатленията си от Марокур. Мислех, че ще напише не повече от двайсетина реда. Тя обаче изписа няколко страници. Много добре подбира думите си и свободно е описала всичко — фабриката, селото, хората и природата. Накарайте я да ви прочете съчинението си и сам ще се убедите.

— А вие я накарайте да ви разкаже за пристигането си от Париж и за живота си в колибата. Ще останете изненадана от непоколебимата й воля.

— Тя вече получи награда за тези качества — вие се заинтересувахте от нея.

— Не само се заинтересувах, аз я обикнах! Тя ще стане сериозна и достойна девойка, затова ви моля да й дадете необходимото образование. В живота освен ум е нужен и характер, а нейният е поразително силен.

Обучаването на Пиерета вървеше успешно. Тя беше внимателна и прилежна. С дълбок интерес слушаше обясненията на учителката, но очите й на газела заблестяваха много по-силно, ако разговорът от граматиката преминаваше върху стария господар от замъка.

От госпожица Бельом тя разбра, че слепотата му може да се излекува. Необходима е операция. Но засега трябва да се подобри общото състояние на организма му. Той трябва да се успокои и засили. Но старецът е погълнат от мисли за своя син и вероятно никога няма да успее да се утеши, ако той не се върне.

Един ден старецът предупреди Пиерета за пристигането на сестра си, госпожа Бретоне — сестра на господин Пендавоан и майка на Казимир. За известно време тя трябваше да прекъсне заниманията си с госпожица Бельом.

— Мило дете — каза госпожица Бельом, като чу това, — ще ви дам един съвет — бъдете сдържана и предпазлива с тази дама.

— Моля ви, обяснете ми по-добре.

— Ще бъдете изправена между два огъня. Знаете, че старият Пендавоан е сърдит на сина си, който от петнайсет години не се е завръщал в бащиния си дом. Никой не знае къде е той сега. Само един човек носеше сведения за него, абатът Поаре, но той се помина преди две години. Ако младият Пендавоан не се върне, ще бъде голямо нещастие за цялата околност. Тогава фабриките ще бъдат наследени от неговите братовчеди, които изобщо не се интересуват от прогреса в работата. Занимава ги само паричният въпрос. Така те ще провалят това голямо дело. А фалират ли фабриките, голяма част от хората ще останат без работа и ще потънат в страшна мизерия. Фабриките струват милиони и племенниците на господин Волфрам се стремят да ги получат единствено за себе си. Техните майки се стараят да повлияят на стария господар в полза на синовете си. Понеже той ви обича, те ще се опитат да действат чрез вас. Ако се сприятелите с едната, ще си създадете опасен враг в лицето на другата. Затова ви съветвам да стоите по-далече и от двете. Говорете само когато ви попитат и то само незначителни неща.

Светослава Пендавоан, жена на по-големия брат, търговец на памучни платове на улица „Сантие“ в Париж, се надяваше мъжът й да й осигури разкошен, осигурен живот. Но надеждите й не се оправдаха и тя прехвърли несбъднатите си мечти върху богатството на девера си, което според нея се полагаше само на нейния Теодор. Надяваше се чрез сина си да заеме онова блестящо положение в парижкото общество, от което сега бе лишена.