Гектор Мало - Изпитанията на малката Пиерета

— Разбира се.

— Ти ще покажеш своята признателност, като се грижиш за здравето на господаря си. Но това не е достатъчно. Длъжна си да го предпазваш от силни душевни вълнения, които могат да го съсипят. Казаха ми, че започнал някакви издирвания в Индия, за да разбере какво е станало със сина му, нашия скъп Едмон.

След кратко мълчание тя продължи:

— Казаха ми, че всички писма и телеграми минават през твоите ръце. Много е важно в случай на лоши известия моят син да ги узнае пръв. Чрез него аз веднага ще науча и ще дойда да утеша бедния си брат. Една сестра по-добре ще утеши своя брат, отколкото една снаха.

— Да, разбира се.

— Значи мога да разчитам на теб, нали?

— Ще направя всичко, каквото мога, за господин Пендавоан.

— Всичко, което бъде направено за него, ще бъде направено и за нас. Бъди уверена, че няма да останем неблагодарни. Какво би казала, ако получиш една нова, ушита по последна мода, рокля?

— Благодаря, аз съм в траур.

— Траурът не забранява на човек да се облича прилично. Твоето облекло е доста простичко, за да присъстваш така на обедната маса с брат ми. Кой те стъкми така?

— Купих дрехите у госпожа Лашез.

— Тя ти е дала работнически костюм, защото не е предполагала, че ще живееш в замъка. Не ни карай да се срамуваме заради теб, ужасно си смешна в тази блуза — и госпожа Бретоне подигравателно се усмихна, сякаш въпросната блуза се намираше пред очите й.

А Пиерета така се гордееше с нея.

— Всичко това лесно ще се поправи — продължаваше госпожа Бретоне. — Колко красива ще изглеждаш в красива дневна рокля и в костюм за разходка. Като ги обличаш, ще си спомняш кой ти ги е пратил. Ами бельото ти? Уверена съм, че не е по-добро от горното ти облекло. Да видим! — и тя отвори гардероба. — Ами да, както предполагах — не търпи критика.

Пиерета смутено мълчеше.

— Имаш щастие, че дойдох в Марокур. Аз ще се погрижа за теб.

Пиерета искаше да извика, че не желае да се грижат за нея при подобни условия, но спомняйки си съвета на госпожица Бельом, замълча. А госпожа Бретоне не спираше:

— Ще кажа на брат ми да ти прати шивачка, ще му дам адреса й. Довери се на мен! Ще се погрижа тоалетите ти да бъдат елегантни. А сега спи и не забравяй това, което ти казах.

Да направи всичко за господин Пендавоан за Пиерета не означаваше да прави това, което очакваше от нея госпожа Бретоне. Тя нямаше никакво намерение да разказва каквото и да е на Казимир. Като я срещнеше, той я гледаше така, сякаш очакваше да чуе някаква новина.

Всъщност какво би могла да му съобщи, дори да искаше? Всички сведения, които получаваха от Дака, Дера и Лондон, бяха толкова оскъдни, смътни и неопределени, особено тези, които се отнасяха за последните три години. Но господин Пендавоан не се отчайваше, не губеше надежда.

— Направихме най-трудното — окуражаваше се той. — Узнахме много за изминалите години. Нима няма да научим и това, което се е случило в последно време? Дано скоро попаднем на вярна следа.

Съветите на госпожа Бретоне за здравето на стареца дълбоко се запечатаха в паметта на Пиерета. Тя започна да се грижи за него като истинска милосърдна сестра, окуражавайки го с най-нежно внимание. По-рано Пиерета не се осмеляваше, докато вали, да вдига гюрука на файтона.

Сега тя преодоля стеснителността си и всеки път, когато излизаха, тя вземаше със себе си палтото на господин Пендавоан. При първите дъждовни капки тя му намяташе палтото и вдигаше гюрука на файтона. Преди, когато вървяха пеша, Пиерета крачеше, без да мисли, че на него му е тежко да я следва и се задъхва; сега тя съобразяваше крачките си с неговите.

Веднъж срещнаха госпожица Бельом, която спря да поговорят. На тръгване тя им каза:

— Довиждане! Радвам се, че постоянно сте с вашата Антигона.

Какво ли значи Антигона? Пиерета реши да попита госпожица Бельом. Тя й обясни, че един старогръцки поет на име Софокъл написал драмата „Едип“. Едип имал дъщеря, наречена Антигона, която много обичала баща си. На следния ден тя попита господин Пендавоан дали иска да му прочете „Едип“.

— Това е истина — каза развълнуван старецът, когато свършиха да четат. — Ти си моята Антигона и даже нещо повече, защото Антигона като дъщеря е била длъжна да обича и да се грижи за баща си.

Пиерета, дълбоко трогната от тези думи, взе ръката му и я целуна. Той постави ръка върху главата й и продължи:

— Даже когато моят син се върне, ти ще останеш при нас, нека узнае какво си била ти за мен.