Джеймз Бари - Питър Пан

Той й направи знак да слуша.

Двамата пирати бяха много любопитни да чуят какво бе довело капитана им при тях, но той седеше облегнал глава на куката си, позата му изразяваше дълбока тъга.

— Какво не е наред, капитане? — запитаха те боязливо, но той им отговори с глух стон.

— Въздъхна — каза Смий.

— Пак въздъхна — каза Старки.

— Трети път въздъхна — каза Смий.

— Какво има, капитане?

Тогава едва той заговори и то с жар:

— Всичко пропадна — извика той, — момчетата са си намерили майка.

Колкото и да беше уплашена, Уенди се почувствува страшно горда.

— О, нещастен ден — извика Старки.

— Какво значи майка? — попита невежият Смий.

Уенди беше толкова поразена от тези думи, че възкликна:

— Той не знае какво е майка!

От този момент тя винаги си казваше, че ако човек може да си има в къщи пират вместо котка или куче, тя ще си избере Смий.

Питър я дръпна под водата, защото Хук бе подскочил и бе извикал: „Какво е това?“

— Не чух нищо — каза Старки, като вдигна фенера над водата. Както се озъртаха пиратите, видяха странна гледка. Гнездото, за което ви казах, плуваше по лагуната и птицата нивга седеше в него.

— Погледни — каза Хук в отговор на въпроса на Смий, — това е майка. Какъв урок! Гнездото трябва да е паднало във водата, но ще изостави ли майката яйцата си? О, никога!

Гласът му се пресече от вълнение, сякаш за миг той си припомни невинните дни, когато… Но той замахна с куката и отпъди слабостта си.

Поразен, Смий гледаше птицата, докато гнездото, носено от течението, минаваше пред тях. Старки, който беше по-подозрителен, каза:

— Ако тя е майка, може би се върти наоколо, за да помогне на Питър.

Хук трепна.

— Да — потвърди той, — този страх непрекъснато ме преследва.

Енергичният глас на Смий го изтръгна от унинието му.

— Капитане — каза Смий, — не бихме ли могли да отвлечем майката на тези момчета и да я направим наша майка?

— Великолепна идея! — извика Хук. Предложението на Смий веднага се оформи като практически план във великия му ум. — Ще хванем децата и ще ги закараме на кораба: момчетата ще хвърлим в морето, а Уенди ще стане наша майка.

Уенди пак забрави, че трябва да бъде предпазлива.

— Никога няма да стана ваша майка! — извика тя и отново се скри във водата.

— Какво беше това?

Но пиратите не можаха да видят нищо: Помислиха си, че някой лист, носен от вятъра, е прошумял край тях.

— Съгласни ли сте, обесници мои? — попита Хук.

— Заклеваме се — отговориха и двамата и протегнаха ръце.

Хук протегна ръката с куката.

— Закълнете се! — каза той.

И тримата се заклеха. По това време и тримата бяха на скалата и Хук внезапно си припомни за Тигрова Лилия.

— Къде е червенокожата? — запита той рязко.

Имаше моменти, в които Хук проявяваше игрив хумор и затова двамата пирати си помислиха, че той се шегува.

— Всичко е наред, капитане — отговори Смий самодоволно, — пуснахме я.

— Какво? Пуснахте я! — изрева Хук.

— Нали така заповядахте — заекна боцманът.

— Когато бяхте във водата, вие извикахте да я пуснем — обясни Старки.

— Дявол да ви вземе! — ревна гръмогласно Хук. — Каква е тая измама! — Лицето му стана черно от ярост, но той скоро разбра, че те не го лъжат и се изплаши. — Момчета — каза той, леко разтреперан, — не съм давал такава заповед.

— Странни неща стават тук — каза Смий.

И тримата почнаха да се въртят и озъртат нервно. Хук заговори високо, но гласът му трепереше.

— Ти, дух, който витаеш в тази мрачна лагуна сега — извика той, — чуваш ли ме!

Разбира се, Питър би трябвало да си мълчи, но разбира се, той не си мълча. Веднага отговори, имитирайки гласа на Хук:

— Триста дяволи! Чувам те.

В този критичен момент лицето на Хук не пребледня, но Смий и Старки изплашено се вкопчиха един в друг.

— Кой си ти, чужденецо, говори! — попита Хук.

— Аз съм Джеймз Хук — отговори гласът, — капитан на „Джоли Роджър“.

— Не си Джеймз Хук, не си! — кресна Хук с дрезгав глас.

— Дявол ще те вземе! — отвърна дръзко гласът. — Повтори го още веднъж и ще забия котвата в тебе.

Хук се опита да го предразположи, като му заговори по-любезно:

— Ако си Хук — започна той почти смирено, — хайде, кажи ми, кой съм аз тогава.

— Треска — отвърна гласът, — просто една риба треска.

— Треска! — смутено повтори като ехо Хук. И тогава, едва тогава духът на този горд пират бе сломен. Той видя как неговите хора се отдръпват от него.

— Нима през всичкото това време ни е командувала една риба — мърмореха те. — Това е обидно за нашата гордост.