Хенрик Сенкевич - Стас и Нели

За пет дни групата посети намиращите се близо до града развалини на древния Крокодилополис, където някога египтяните са почитали божеството с човешка фигура и глава на крокодил, наречено Себак. Следващата екскурзия беше до пирамидата Ханара и до останките на Лабиринта, а най-дългата и цялата с камили — до езерото Кароун. Неговият северен бряг е истинска пустиня, върху която освен развалините на стари египетски градове няма никакви други следи от живот. Ала на юг се простират плодородни, прекрасни земи, а самите брегове са обрасли с ракитак и тръстика, гъмжат от пеликани, фламинго, чапли, диви гъски и патици. Едва там Стас имаше възможност да се прояви с точната си стрелба. Неговите изстрели — както с обикновената пушка, така и с щуцера’ бяха толкова майсторски, че след всеки от тях се чуваха цъканията на Идрис и на арабските веслари, а падането на птиците във водата се придружаваше от постоянните викове „бисмиллах и машаллах!“2.

Арабите уверяваха, че на срещуположния „пустинен“ бряг има много вълци и хиени и че ако се подхвърли между дюните овча стръв, почти със сигурност може да излязат на прицел. В резултат на тези уверения господин Тарковски и Стас прекараха две нощи в пустинята край руините на Дине. Ала първата овца откраднаха бедуините веднага след оттеглянето на ловците, а втората примами само един куц чакал, който Стас удари. Следващият лов трябваше да бъде отложен

——

1 Щуцер — двуцевна ловджийска пушка с голям калибър.

2 Арабски възгласи — „хвала богу, браво!“ — Б. пр.

защото дойде време двамата инженери да заминат на проверка на водостроителните работи край БахърЮсеф при ЕлЛахум, югоизточно от Мединет.

Господин Раулисън само чакаше да пристигне госпожа Оливие. Уви, вместо нея пристигна писмо от лекаря, който съобщаваше, че старата болест — червеният вятър на лицето й — се е възобновила след ухапването и че дълго време болната няма да може да замине от Порт Саид. Положението наистина стана неприятно. Да вземат със себе си децата, старата Динах, палатките и цялата прислуга беше невъзможно дори поради това, че инженерите трябваше да бъдат днес на едно място, утре на друго, а можеха дори да получат нареждане да стигнат чак до големия канал Ибрахим. Ето защо след кратко съвещание господин Раулисън реши да остави Нели на грижите на старата Динах и на Стас, на италианския консулски агент и местния мюдюр (губернатор), с когото се познаваше от по-рано. На Нели й беше мъчно, че се разделя с баща си, и той й обеща, че ще се отбиват с господин Тарковски до Мединет от всички по-близо разположени местности или, ако се намери нещо забележително за разглеждане, ще повикат децата при себе си.

— Вземаме с нас Хамис — каза той, — за да го изпратим в такъв случай за вас. Нека Динах винаги придружава Нели, но понеже Нели прави с нея каквото си иска, ти, Стас, се грижи и за двете.

— Можете да бъдете напълно сигурен — отговори Стас, — че ще се грижа за Нели като за собствена сестра. Тя има Саба, а аз щуцер, нека само се опита някой да й стори нещо лошо…

— Не става дума за това — каза господин Раулисън. — Саба и щуцерът положително няма да ви бъдат необходими. Ти бъди така добър да я пазиш да не се преуморява и внимавай също да не се простуди. Помолих консула, в случай че тя почувствува неразположение, веднага да извика лекар от Кайро. Колкото е възможно по-често ще изпращаме тук Хамис за новини. Мюдюрът също ще ви навестява. Освен това надявам се нашето отсъствие да не продължи много.

Господин Тарковски не пестеше съветите си към Стас. Той каза, че Нели не се нуждае от неговата защита, защото в Мединет, как той в цялата провинция ЕлФаюм, няма диви хора, нито диви зверове. Да се мисли за такова нещо е сМешно и недостойно за един младеж, който скоро ще навърши четиринайсет години. И така, той трябва да бъде само грижлив и внимателен, да не предприема на своя глава, а още повече заедно с Нели, никакви пътешествия и особено пък с камили, язденето на които е все пак уморително.

Но като слушаше съветите, личицето на Нели придоби такъв загрижен израз, че господин Тарковски трябваше да я успокоява.

— Разбира се — каза той, милвайки косичката й, — ще яздите на камили, но с нас или на път към нас, ако изпратим Хамис да ви вземе.

— А сами не ни ли е позволено да правим някакви излети, дори малки, съвсем мънички? — попита момиченцето.

И тя започна да показва с пръстчето си за какви малки екскурзии става дума. Най-после бащите се съгласиха, при условие че ще пътуват на магарета, а не на камили и не до развалините, където човек лесно може да падне в някоя дупка, а по пътищата из близките поля и към градините, разположени отвъд града. Водачът, заедно с останалата прислуга на Кук, трябваше винаги да придружава децата.