Хенрик Сенкевич - Стас и Нели

В тишината се чуваше само задъханото дишане на камилите и глухото бързо чаткане на краката им в пясъка, а понякога — свистенето на бичовете. Нели вече беше толкова изморена, че Стас трябваше да я придържа на седлото. Много често тя питаше дали ще стигнат скоро и, изглежда, я крепеше само надеждата за скорошната среща с баща й. Но напразно двамата се оглеждаха наоколо. Мина час, два: нито палатки, нито огън се виждаше някъде.

Тогава косите на Стас настръхнаха, защото разбра, че са отвлечени.

А Раулисън и Тарковски действително очакваха децата, но не сред пясъчните хълмове на ВадиРаян, където те нямаха нито нужда, нито желание да пътуват, а съвсем в друга посока, в град ЕлФашен, край едноименния канал, където разглеждаха завършените в края на годината работи. Разстоянието между ЕлФашен и Мединет по права линия възлиза на около четирийсет и пет километра. Понеже няма непосредствена връзка и трябва да се пътува до ЕлВаста, което почти удвоява пътя, господин Раулисън, след като разгледа железопътното разписание, направи следните изчисления:

— Хамис замина онзи ден вечерта — каза той на господин Тарковски — и в ЕлВаста е хванал влака, който идва от Кайро, а в Мединет е бил тази сутрин. Децата ще си съберат багажа за един час. Ако потеглят по обед, би трябвало да чакат нощния влак, който върви успоредно на Нил, но понеже не позволих на Нели да пътува нощем, затова ще тръгнат тази сутрин и ще пристигнат тук веднага след залез слънце.

— Да — каза господин Тарковски, — Хамис трябва да си почине малко, а на Стас, макар и да е луда глава, става ли дума за Нели, винаги може да се разчита. Всъщност аз му изпратих бележка да не тръгват през нощта.

— Храбро момче е той и аз напълно му вярвам — отговори господин Раулисън.

— Да си призная — и аз. При многото си слабости той има откровен характер и никога не лъже, защото е смел, а само страхливците лъжат. Енергия също не му липсва и ако с времето придобие хладнокръвен разум, смятам, че ще успее в живота.

— Сигурен съм. Но по отношение на разума, ти бил ли си разумен на неговата възраст?

— Да си призная, не — отговори със смях господин Тарковски, — но струва ми се, че не бях и самонадеян колкото него.

Това ще мине. А засега трябва да бъдещ щастлив, че имаш такъв син.

— И ти, че имаш такова сладко и обичливо същество като Нели.

— Дано бог я благослови — отвърна развълнуван господин Раулисън.

Двамата приятели си стиснаха ръце, след което седнаха да разглеждат плановете и разходите по работите. С това те се занимаваха чак до вечерта.

В шест часа, когато вече настъпваше нощта, те бяха на гарата и като се разхождаха по перона, продължаваха да говорят за децата.

— Чудесно е времето, но е хладно — обади се господин Раулисън. — Дали Нели си е взела топли дрехи?

— Стас няма да забрави за тях, Динах също.

— Все пак съжалявам, че вместо да ги извикаме тук, не заминахме ние за Мединет.

— Спомни си, че и аз казвах същото.

— Зная, и ако не трябваше оттук да пътуваме по-нататък на юг, бих се съгласил. Пресметнах, че все пак пътят би ни Отнел много време и щяхме да бъдем по-кратко с децата. Всъщност, да си призная, Хамис ми подсказа тази мисъл, да ги доведе тук. Каза ми, че му е много мъчно и за двамата и би бил щастлив, ако го изпратим за тях. Не се учудвам, че се е привързал към децата …

По-нататък разговорът бе прекъснат от сигналите, които известяваха пристигането на влака. След малко в тъмнината се показаха огнените очи на локомотива и едновременно с това се дочу неговият дъх и свистене.

Редицата осветени вагони пропълзя край перона, залюля се и спря.

— Не ги видях в нито един вагон — каза господин Раулисън.

— Сигурно са седнали по-навътре и сега ще излязат. Пътниците започнаха да слизат, но бяха предимно араби, защото освен красивите палмови и акациеви горички, ЕлФашен няма нищо интересно за разглеждане. Децата не пристигнаха.

— Или Хамис не е хванал влака в ЕлВаста — обади се господин Тарковски с нотка на лошо настроение в гласа, — или пък след нощното пътуване е заспал и ще пристигнат едва утре.

— Възможно е — отвърна обезпокоен господин Раулисън, — но е възможно и някое от децата да се е разболяло.

— В такъв случай Стас щеше да телеграфира.

— Кой знае дали няма да намерим телеграма в хотела.

— Да вървим.

Ала в хотела нямаше никаква вест за тях. Господин Раулисън ставаше все по-неспокоен.

— Знаеш ли какво още е могло да се случи? — каза господин Тарковски. — Ако Хамис се е успал, не си е признал пред децата, отишъл е при тях едва днес и им е казал, че ще пътуват утре. Пред нас ще се оправдае с това, че не е разбрал нашите нареждания. За всеки случай ще телеграфирам на Стас.