Хенрик Сенкевич - Стас и Нели

След това инженерите заминаха, но заминаха наблизо, до ХамаретелМакда и след десетчасово отсъствие се върнаха за нощуване в Мединет. Това се повтаряше няколко дни наред, докато посетиха най-близките работни обекти.

След това, когато работите им обхванаха по-далечните, но все още не съвсем отстранени местности, нощем пристигаше Хамис и рано сутринта завеждаше Стас и Нели в градчетата, където бащите им желаеха да им покажат нещо интересно. По-голямата част от деня децата прекарваха с бащите си, а привечер се връщаха в палатките в Мединет. Имаше дни, когато Хамис не идваше и тогава Нели, въпреки компанията на Стас и Саба, у когото откриваше нови и нови интересни неща, поглеждаше натъжена дали ще се покаже пратеникът. Така мина времето чак до празника Свети дух, когато двамата инженери се върнаха в Мединет.

След два дни те потеглиха отново, като казаха, че този път заминават за по-дълго време и по всяка вероятност ще стигнат чак до БениСуеф, а оттам до ЕлФашен, където започва канал със същото име, стигащ чак на юг, успоредно с Нил.

Затова голямо беше учудването на децата, когато на третия ден около единайсет часа преди обед Хамис се появи в Мединет. Пръв го посрещна Стас, който бе отишъл на пасбището, за да гледа камилите. Хамис разговаряше с Идрис и само каза на Стас, че е пристигнал за него и Нели и че ей сега ще дойде в палатките да ги уведоми закъде трябва да тръгнат според нареждането на родителите им. Момчето веднага изтича с добрата новина при Нели, която завари да си играе със Саба пред палатките.

— Знаеш ли! Тук е Хамис! — извика той още отдалече. А Нели веднага заподскача с прибрани крачка, както правят момичетата, когато скачат на въже.

— Заминаваме! Заминаваме!

— Да! Заминаваме, и то далеч.

— А къде? — попита тя, като оправяше с ръка косите си, които бяха паднали над очите й.

— Не зная, Хамис каза, че след малко ще дойде тук и ще ни каже.

— А откъде знаеш, че е далеч?

— Чух как Идрис каза, че той и Гебхър ще тръгнат веднага с камилите. Това значи, че ще тръгнем с влак и ще заварим камилите там, където ще чакат бащите ни, а оттам ще правим някакви екскурзии.

Поради честите подскачания кичурите коси отново закриха не само очите, но и цялото лице на Нели, а крачката й отскачаха от земята, сякаш бяха от каучук.

След четвърт час дойде Хамис и се поклони на двамата:

— Кханаге (млади господарю) — каза той на Стас, — след три часа тръгваме с първия влак.

— Закъде?

— За ЕлГаракелСултани, а оттам заедно с родителите ви с камили до ВадиРаян.

Сърцето на Стас затуптя от радост, но същевременно го учудиха думите на Хамис. Знаеше, че ВадиРаян е огромен кръг от пясъчни хълмове, които се издигат в Либийската пустиня, на юг и на югозапад от Мединет, а този път господин Тарковски и Раулисън казаха при заминаването, че потеглят в противоположна посока, към Нил.

— Какво се е случило? — попита Стас. — Баща ми и господин Раулисън не са в БениСуеф, а в ЕлГарак?

— Така се е наложило — отвърна Хамис.

— Но те казаха да им пишем до ЕлФашен.

— Възрастният ефенди пише в писмото защо са в ЕлГарак.

Един миг той търсеше писмото, след това извика:

— Ах, Наби (пророк)! Оставил съм писмото в торбата при камиларите. Веднага ще изтичам, докато Идрис и Гебхър не са заминали.

И той хукна към камиларите, а през това време децата заедно с Динах започнаха да се приготвят за път. Тъй като предстоеше по-дълга екскурзия, Динахвзе няколко рокли, малко бельо и топли дрехи за Нели. Стас също помисли за себе си и преди всичко не забрави щуцера и патроните, като се надяваше да срещне вълци и хиени сред дюните на ВадиРаян.

Хамис се върна едва след един час, толкова изпотен и изморен, че известно време не можа да си поеме дъх.

— Не успях да намеря камиларите — каза той, — гоних ги, но напразно. Но това няма значение — и писмото, и възрастните ефенди ще намерим в ЕлГарак. И Динах ли ще пътува с нас?

— Защо не?

— Може би е по-добре да остане. Господата не казаха нищо за нея.

— Но при заминаването поръчаха Динах винаги да придружава госпожицата, затова и сега ще пътува.

Хамис постави ръка на сърцето си, поклони се и каза:

— Да бързаме, господарю, защото (влакът) ще замине.

Багажът беше готов и навреме стигнаха на гарата. Разстоянието от Мединет до Гарак не е повече от трийсет километра, но второстепенната железница, която свързва тези селища, пътува бавно и спира прекалено често. Ако Стас беше саги, несъмнено щеше да предпочете пътуването с камила пред влака, защото пресметна, че Идрис и Гебхър, които тръгнаха два часа преди влака, ще бъдат по-рано от тях в ЕлГарак. Но за Нели този път щеше да бъде твърде дълъг и затова малкият покровител, който беше приел присърце съветите на двамата бащи, не искаше да излага момичето на умора. Всъщност времето и на двамата мина бързо й докато да усетят, спряха в Гарак.