Хенрик Сенкевич - Стас и Нели

И вие също! — отговори Стас, като кимна с достойнство.

Както господин Тарковски, така и господин Раулисън, който обичаше повече от всичко друго на света своята малка Нели, се зарадваха много от пристигането на децата. Малките също радостно поздравиха бащите си, но веднага започнаха да разглеждат палатките, които отвътре бяха вече напълно подредени и готови да посрещнат милите гости. Оказа се, че палатките са чудесни, двойни, едната подплатена със син, а другата с червен фланелен плат, отдолу бяха постлани с кече, и бяха обширни като големи стаи. Компанията, която желаеше да си спечели добро име сред високопоставените служители от сдружението на канала, беше положила всички грижи, за да се чувствуват добре и удобно. Отначало господин Раулисън се безпокоеше да не би по-продължителният престой в палатката да навреди на здравето на Нели и се беше съгласил, само защото при лошо време винаги можеха да се преместят в хотел. Сега обаче, като огледа на място всичко внимателно, стигна до убеждението, че дните и нощите, прекарани на чист въздух, ще бъдат стократно по-здравословни от пребиваването в задушните стаи на местните хотелчета. Прекрасното време благоприятствуваше за това. Мединет, или ЕлМединет, обкръжен от пясъчните възвишения на Либийската пустиня, има много по-добър климат от Кайро и не напразно се нарича „Страната на розите“. Поради защитеното му местоположение и изобилието на влага във въздуха там нощите въобще не са студени, каквито са в другите части на Египет, намиращи се дори много по на юг. Зимата тук е направо разкошна, а от ноември започва най-буйното развитие на растителността. Финикови палми, маслинови дървета, които въобще рядко се срещат в Египет, смокинови и портокалови дървета, мандарини, огромни рицини, нарове и различни други южни растения покриват като огромен лес този разкошен оазис. Градините сякаш са потънали във величествена вълна от акации, люляци и рози и затова всеки полъх през нощта разнася тяхното упоително ухание. Тук се диша с пълни гърди и „на човек не му се ще да умира“, както казват местните жители.

Такъв климат има само разположеният от другата страна на Нил, но много по на север, Хелуан, въпреки че му липсва подобна буйна растителност.

Но за господин Раулисън Хелуан беше свързан с тъжен спомен, защото там бе починала майката на Нели. По тази причина той предпочиташе Мединет и като гледаше сега светналото лице на момичето, обещаваше в себе си в близко време да купи тук малко земя с градина, да построи удобен английски дом и да прекарва сред тези благословени места всичките си отпуски, а след завършването на своята работа по канала може би дори да остане да живее за постоянно.

Тези планове обаче се отнасяха за далечното бъдеще и още не бяха напълно установени. През това време, от момента на пристигането си, децата като мухи сновяха навсякъде, тъй като желаеха още преди обед да разгледат всички палатки, всички магарета и камили, наети на място от Кук. Но се оказа, че животните са на далечно пасбище и могат да ги видят едва на следващата сутрин. Затова пък край палатката на господин Раулисън Нели и Стас забелязаха с радост Хамис, сина на Хадиги, техен добър познат от Порт Саид. Той не беше включен към прислугата и господин Раулисън дори се учуди, като го видя в ЕлМединет, но понеже по-рано го използуваше за носене на инструментите, прие го и сега като момче за разни поръчки и всякакъв вид услуги.

Вечерята беше превъзходна, защото старият копт, който вече много години беше готвач в компанията Кук, желаеше да покаже своето изкуство. Децата разказваха за запознаването си с двамата офицери по време на пътуването, което направи особено впечатление на господин Раулисън, чийто брат Ричард, женен за сестрата на доктор Клари, наистина пребиваваше от много години в Индия. Понеже семейството беше бездетно, чичото обичаше много своята малка племенница, която познаваше преди всичко от снимките, и с подробности разпитваше за нея във всичките си писма. На двамата бащи им се виждаше също така забавна поканата за Момбаса, която Стас беше получил от капитан Глен. Момчето я приемаше съвсем сериозно и твърдо си обещаваше някога да посети своя нов приятел оттатък екватора. За това господин Тарковски трябваше да му обясни, че служителите англичани никога не остават за дълго време на работа в една и съща местност поради убийствения климат на Африка и че докато той, Стас, порасне, капитанът вече ще бъде на десетата поред служба или въобще няма да го има на света.