Тери Пратчет - Джони и бомбата

— Здрасти, Том. Какво става?

— Трябва да пуснете сирената! — обади се Джони.

— Веднага! — кресна Кърсти.

Сержантът изгледа първо него, после нея и накрая Йонеса, където погледът му се позадържа доста. После се обърна и погледна човека във военна униформа, който седеше зад едно бюро и пишеше. Сержантът обичаше да си има публика, когато според него щеше да падне голям смях.

— О, така ли? — възкликна той. — И защо така?

— Прави са, сержант — обади се Том. — Налага се! Ние… тичахме чак дотук!

— Какво? От наблюдателния пост ли? — вдигна вежди сержантът. — Че това са си три километра бе! На мене нещо ми понамирисва тази работа, младежо. Пак си се отбил в кръчмата, така ли? Ха… спомняш ли си бомбардировача, дето го чу миналата седмица? — Той се обърна и се ухили на офицера. — И знаеш ли какво излезе, че било? Някакъв камион, който минавал по шосето за Слейт!

Търпението на Кърсти, което инак се забелязваше само с помощта на специална научна апаратура, се изчерпа.

— Стига си ми се правил на голям умник бе, палячо нещастен! — кресна тя.

Сержантът почервеня и пое дълбоко въздух. После внезапно го изпусна.

— Ей, ти къде тръгна бе?!

Том се беше покатерил върху бюрото. Войникът се изправи, но младежът го блъсна.

После посегна към лоста и го дръпна.

Клатето и Бигмак се спотайваха зад църквата.

— Много време вече ги няма — рече Бигмак.

— Дотам има доста път — обади се Клатето.

— Ха на бас, че е станал някой гаф. Застреляли са ги или нещо такова.

— Хм! Пък аз си мислех, че обичаш пушки!

— Пушките са си пушки, нищо нямам против тях. Куршумите — тях не ги обичам — обясни Бигмак. — И освен това не ща да запецна тука заедно с тебе.

— Количката на времето е при нас — рече Клатето. — Но знаеш ли как се борави с нея? Според мене май трябва малко да си изперкал като Джони, за да можеш да боравиш с нея. Не ща да свърша в бой с римляни или нещо от сорта.

— Няма да свършиш — рече Бигмак.

И щом се усети как се е изтървал, се вцепени. Клатето зацепи.

— Какво искаш да ми кажеш с това „да запецна тука заедно с тебе“? Какво ще стане, ако не се прибера? Вие всичките нали се върнахте в 1996-а? И мене ме е нямало там, така ли?

— Ох, хич не ти и трябва да го знаеш…

— О, така ли?

— Влизате вътре и нахалствате най-безобразно… — подхвана сержантът.

— Млък! — сряза го капитан Харис и се изправи. — Защо сирената ви не работи?

— Проверяваме я всеки вторник и петък най-редовно — обясни сержантът.

— В тавана има дупка — отбеляза Йонеса.

Том стоеше, вперил поглед в лоста. Сигурен беше, че каквото се изискваше от него, той го е направил. Не знаеше как точно е станало, но го беше постигнал. А онова, което трябваше да последва, нещо не се получаваше.

— Не съм виновен аз — промърмори той.

— Вашият човек стреля с пушка — обясни сержантът. — Така и не разбрахме къде се е дянал куршумът.

— Сега обаче знаем — мрачно рече капитанът. — Уцелил е някоя жица.

— Трябва да има и друг начин! — обади се Джони. — НЕ ТРЯБВА да свършва така! Не и след всичко това! Погледнете!

Той измъкна от джоба си смачкан лист и им го подаде.

— Какво е това? — попита капитанът.

— Утрешният вестник — обясни Джони. — В случай, че сирената не се задейства.

Капитанът се облещи срещу листа.

— Будалкаме се, а? — обади се нервно полицейският сержант.

Капитанът премести погледа си към китката на Джони. После я сграбчи.

— Откъде го имаш този часовник?! — рече той троснато.

— И преди съм виждал такъв! Откъде се появи тук, момче?

— Оттука съм — отвърна Джони. — Един вид. Обаче не съм… не съм от сега.

Последва тишина. После капитанът кимна на сержанта.

— Звънни в местния вестник, ако обичаш — нареди той.

— Той излиза сутрин, нали? Значи все някой трябва да има в редакцията.

— Нали не предлагаш сериозно да…

— Моля те!

Секундите тиктакаха. Полицаят се беше прегърбил над големия черен телефон. Той измърмори в слушалката няколко думи.

— Намерих господин Стикърс, шефа на словослагателите — обясни той. — Рече, че тъкмо оформяли първа страница, та какво точно сме искали?

Капитанът погледна вестника и го подуши.

— Риба, а? Карай… Има ли в левия долен ъгъл на страницата реклама на какао „Джонсън“? Не ме гледай така. Питай го.

Сержантът замънка.

— Каза, че имало, но…

Капитанът обърна страницата.

— Има ли на втора страница статия от една колона със заглавие „Глоби за пътнотранспортни нарушения“? И реклама за крем за бръснене „Плантс“?