Рик Риърдън - Огненият престол

— Престани, Бес — казах.

— Шшшт! Аз съм невидим!

Картър въздъхна.

— Нямаме време за такива неща. Идвай, Сейди. — Той тръгна пръв към медицинската сестра. — Извинете — подвикна през бюрото.

Тя се обърна и аз извиках. Постарах се да не издавам стъписването си, но беше трудно, защото жената не беше жена, ами хипопотамка.

Не го казвам като неласкателно сравнение. Беше си съвсем истинска хипопотамка. Дългата й зурла беше във вид на преобърнато сърце, каквито раздават на Свети Валентин, с щръкнали косми, мънички ноздри и уста с два големи кучешки зъба отдолу. Очичките й бяха малки и приличаха на мъниста. Обрамчено с лъскавата черна коса, лицето й изглеждаше доста странно, но къде-къде по-необичайно беше тялото й. Жената беше с разкопчана бяла престилка и отдолу се виждаше горнище на бански, с което — как ли да се изразя по-сдържано — се беше опитала да поприкрие с мъничко плат прекалено много плът. Мораворозовият й корем беше невероятно издут, сякаш тя беше бременна в деветия месец.

— Какво обичате? — попита медицинската сестра.

Беше с добър мил глас, не какъвто очаквате от една хипопотамка. Сега, като се замисля, всъщност не би трябвало да очаквам от хипопотамка никакъв глас.

— Хм, хипопотамка… в смисъл, здрасти! — изпелтечих аз. — Ние с брат ми тук търсим… — Извърнах се към него и видях, че той не гледа в лицето медицинската сестра. — Картър!

— Какво? — излезе Картър от унеса си. — А, да. Извинявай. Хм, ти не си ли богиня? Таурт или нещо от този род.

Хипопотамката оголи двата си огромни зъба — надявах се, в усмивка.

— Охо, колко мило, че са ме познали! Да, скъпи. Аз съм Таурт. Казахте, че търсите някого. Роднина ли? Богове ли сте?

Китайската роза в саксията отзад изшумоли, защото Бес я вдигна и се опита да я премести зад една колона. Таурт зяпна от изумление.

— Това там Бес ли е? Бес!

Джуджето застина на място и си изтръска ризата. Лицето му беше по-червено и от на Сет.

— Както гледам, добре го поливате това цвете — промърмори той. — Я да проверя и другите там!

Бес понечи да тръгне, но Таурт се провикна още веднъж:

— Бес! Аз съм, Таурт. Насам, насам!

Той се закова на място, сякаш хипопотамката го беше застреляла в гръб. Обърна се с изтерзана усмивка.

— Я… здрасти. Таурт. Олеле!

Тя излезе тромаво иззад бюрото — беше на високи токове, явно непрепоръчителни за бременен воден бозайник. Разпери за прегръдка пълнички ръце, докато Бес й подаде длан — да се здрависат. Накрая затанцуваха странен танц, при който хем се прегръщаха, хем се ръкуваха, и едно ми стана повече от очевидно.

— Така значи, двамата сте били гаджета, а? — попитах аз.

Бес ме погледна тъй, сякаш ме пронизваше с кинжали. Таурт се изчерви и се разбра, че това е първият път, когато една хипопотамка се е засрамила заради мен.

— Преди много време… — Таурт се извърна към бога джудже. — Как си, Бес? След онова ужасно време в двореца се притеснявах, че…

— Добре съм, добре! — викна той. — Да, благодаря. Добре. А ти добре ли си? Добре! Тук сме по важна работа, както се канеше да ти обясни и Сейди.

Той ме изрита по пищяла, което според мен си беше съвсем излишно.

— Да, точно така — потвърдих. — Търсим Ра, за да го вдигнем от сън.

Ако Бес се беше надявал да отклони мислите на Таурт в друга посока, планът му се увенча с успех. Хипопотамката отвори уста и ахна безмълвно, сякаш току-що й бях предложила нещо ужасно, например да ходим на лов за хипопотами.

— Как така да вдигнете от сън Ра? — учуди се тя. — О, майко мила… о, хубава работа! Помагаш ли им, Бес?

— Ъхъ — смотолеви той. — Просто, нали знаеш…

— Бес ни прави услуга — рекох аз. — Нашата приятелка Баст го помоли да ни наглежда.

Веднага видях, че само съм усложнила още повече нещата. Температурата на въздуха като че ли падна с десет градуса.

— Ясно — пророни Таурт. — Услуга на Баст.

И аз не знам какво толкова бях казала, но хвърлих всички усилия да замажа положението.

— Много те моля. Виж какво, на карта е заложена съдбата на света. Много е важно да намерим Ра.

Таурт кръстоса невярващо ръце.

— Миличка, от хилядолетия никой не знае къде е той. И ще бъде ужасно опасно да се опитвате да го вдигате от сън. Защо точно сега?

— Кажи й, Сейди. — Бес започна да отстъпва назад, сякаш се готвеше да се метне в китайската роза. — Тук нямаме тайни. Можете да имате пълно доверие на Таурт.

— Бес! — оживи се тя моментално и примига. — Наистина ли го мислиш?

— Говори, Сейди! — примоли се джуджето.