Рик Риърдън - Морето на чудовищата

— Отстъпваме, братя! — извика Хирон.

— Няма да ти се размине! — излая Люк. Вдигна меча, но нова стрела с боксьорска ръкавица го фрасна по носа и той се отпусна замаяно на един шезлонг.

Един червеникав кентавър ме вдигна на гърба си.

— Хей, пич, извикай едрия си приятел.

— Тайсън! — изкрещях. — Насам!

Тайсън захвърли двамата, които се канеше да завърже на възел, изтича към нас и се метна до мен.

— О, пич! — изстена кентавърът и едва не клекна под тежестта му. — Не ти ли е минавало през ума да се подложиш на диета?

Бойците на Люк се строяваха във фаланга, но докато се приготвят да ни атакуват, кентаврите вече бяха в края на палубата и безстрашно се метнаха над перилата, все едно те бяха обикновено препятствие при конни състезания, а не трийсет метра над земята. Бях сигурен, че долу на кея ще се размажем, но кентаврите се приземиха на асфалта без дори да трепнат и препуснаха в галоп по улиците на града, надавайки бойни викове и крещейки подигравки към „Принцеса Андромеда“.

Нямам представа какво са си помислили хората в Маями, докато летяхме покрай тях. Кентаврите бързо увеличиха скоростта си и улиците и сградите край нас започнаха да се размиват. Имах чувството, че пространството се свива, все едно при всяка стъпка кентаврите изминаваха няколко мили. След миг градът вече беше останал далеч зад нас. Галопирахме през блатиста низина с буйна трева, езерца и ниски дървета.

Накрая спряхме в един паркинг за фургони на брега на езеро. Фургоните бяха предназначени за превоз на коне, само че бяха оборудвани с телевизори, малки хладилници и мрежи против комари. Това беше лагерът на кентаврите.

— Пичове! — извика един от тях, сваляйки седлото от гърба си. — Видяхте ли му физиономията на онзи мечок? Все едно казваше: „Леле-мале, откъде се появи тази стрела в устата ми!“.

Кентавърът с маскарадните очила с висящи топчета се разсмя.

— Беше страхотно! Ела насам!

Двамата се засилиха един срещу друг и си треснаха главите, след което олюлявайки се поеха в различни посоки с глупави усмивки на лицата.

Хирон въздъхна. Свали Анабет и Гроувър на едно одеяло до мен.

— Бих предпочел братовчедите ми да не си удрят главите така. И без това в тях няма кой знае колко мозък.

— Хирон — обадих се аз, все още не можех да превъзмогна смайването си от появата му. — Ти ни спаси!

Той се усмихна.

— Е, нямаше как да те оставя да умреш, особено след като изчисти името ми.

— Но как разбра къде сме? — попита Анабет.

— Колко пъти съм ви повтарял, че човек трябва да планира действията си? Знаех, че ще излезете на сушата някъде близо до Маями, стига изобщо да успеехте да се измъкнете живи от Морето на чудовищата. Всички боклуци океанът ги изхвърля край Маями.

— Много благодаря — измърмори Гроувър.

— Не, не исках да кажа, че вие сте… — смути се Хирон. — О, както и да е. Радвам се да те видя, младежо. Но да се върна на въпроса на Анабет. Прихванах съобщението ви по Ирида и проследих откъде идва сигналът. С Ирида сме стари приятели. Бях я помолил да ме държи в течение за всяко важно съобщение от този район. След това не беше никакъв проблем да убедя братовчедите си да ви се притечем на помощ. Както видяхте, кентаврите могат да се движат доста бързо, когато им се налага. За нас разстоянието не е същото, както за хората.

Погледнах към огъня, където три кентавъра учеха Тайсън да стреля с пушка за пейнтбол. Надявах се да си даваха сметка какво ги очакваше.

— И какво ще стане сега? — попитах. — Ще оставим Люк да си замине? Кронос е на борда на кораба. Или най-малкото части от него.

Хирон коленичи, като внимателно нагъна предните си крака под тялото. Отвори аптечката, която носеше на колана си, и се зае да превързва раните ми.

— Струва ми се, Пърси, че днес резултатът беше равен. Не бяхме достатъчно силни и многобройни, за да превземем кораба. Люк не беше достатъчно организиран, за да ни преследва. Така че победител няма.

— Но руното е в нас! — обади се Анабет. — Клариса пътува към лагера с него.

Хирон кимна, но все още изглеждаше притеснен.

— Всички вие сте истински герои. Веднага щом Пърси се пооправи, ще се върнем в лагера. Кентаврите ще ви носят.

— И ти ще дойдеш с нас, нали? — попитах.

— О, да, Пърси. Ще се радвам да се прибера у дома. Братята ми тук изобщо не могат да оценят музиката на Дийн Мартин. Освен това, трябва да поговоря с господин Д. Да решим какво ще правим до края на лятото. Толкова много нови обучителни курсове ви предстоят. А и искам да видя… Интересно ми е дали руното…