Рик Риърдън - Морето на чудовищата

— Ти си отровил елата, предал си Талия, замислил си целия план, за да помогнеш на Кронос да унищожи боговете!

Люк стисна зъби.

— Това ти е известно отдавна. Защо продължаваш да задаваш глупави въпроси?

— Защото искам всички да те чуят.

— Кои са всички?

Той присви очи и се обърна. След него се обърнаха и подчинените му. Ахнаха и отстъпиха назад.

В трептящата над басейна дъга се виждаха Дионис, Тантал и целият лагер, събран в столовата. Мълчаха и ни гледаха смаяно.

— Е — измърмори кисело Дионис, — май някой ни е приготвил забавление за тази вечер.

— Нали го чухте, господин Д.? — обадих се аз. — Всички чухте Люк. Хирон не е виновен за отравянето на елата.

— Така е — въздъхна господин Д.

— Това може да е някакъв номер — обади се Тантал, който се опитваше да хване един сандвич с две ръце.

— Опасявам се, че не е — отвърна господин Д. и го изгледа презрително. — Май ще трябва да възстановя Хирон на поста му. И без това ми липсваше играта на карти с него.

Изведнъж Тантал сграбчи сандвича, който този път не направи опит да му се изплъзне. Вдигна го от чинията и се взря в него с широко отворени очи, все едно беше най-големият диамант на света.

— Успях! — ахна той.

— Вече не се нуждаем от теб, Тантал — обяви господин Д.

Тантал премигна.

— Какво? Но…

— Може да се върнеш в подземното царство. Уволнен си.

— Не! Нееее!

Докато той се стопяваше във въздуха, пръстите му се опитваха да набутат сандвича в устата. Но не успяха. Тантал изчезна и сандвичът падна обратно в чинията. Лагерниците доволно заръкопляскаха.

Люк пуфтеше от гняв. Пресече с меча фонтана и изображението в дъгата угасна, но нямаше как да върне назад стореното.

Чувствах се страшно доволен от себе си, но в този момент Люк се обърна и ме изгледа убийствено.

— Кронос беше прав, Пърси. На теб не може да се разчита. Трябва да бъдеш заменен.

Не ми остави време да гадая какво точно означаваха думите му. Един от хората му наду бронзова свирка и вратите към трюма се отвориха. Появиха се още десетина воини и ни заобиколиха, бронзовите наконечници на копията им искряха.

Люк се усмихна.

— Няма да си тръгнеш жив оттук.

Защо сам не се изправиш срещу мен? — опитах се да предизвикам Люк. — От какво толкова те е страх?

Той сви устни. Наемниците му се спряха и зачакаха заповедите му.

Но преди Люк да се произнесе, мечокът Агрий влетя на палубата, дърпайки един летящ кон. За първи път виждах чисто черен пегас с криле като на гигантски гарван. Жребецът тропна с копито и изцвили. Долавях мислите му. Ругаеше Агрий и Люк така, че ако Хирон беше наблизо, би измил муцуната му със сапун за седло.

— Господарю! — извика Агрий и се дръпна, за да избегне едно копито. — Жребецът е готов!

Люк продължаваше да се взира в мен.

— Още миналото лято ти казах, Пърси — рече той. — Не можеш да ме прилъжеш да се бия с теб.

— Все търсиш начин да се измъкнеш — отбелязах аз. — Страх те е хората ти да не видят как те побеждавам?

Люк хвърли поглед към подчинените си и видя, че го бях хванал в капан. Ако отстъпеше, щеше да изглежда слабак. Ако се изправеше срещу мен, щеше да изгуби ценно време за преследването на Клариса. А в най-добрия случай аз можех да се надявам само да отвлека вниманието му, за да дам възможност на приятелите ми да избягат. Ако някой можеше да измисли начин да се измъкне от тук, това беше Анабет. От друга страна, много добре знаех как майсторски владееше меча Люк.

— Ще те убия набързо — обяви той и вдигна оръжието си. Клеветник беше почти половин метър по-дълъг от Въртоп. Острието му сияеше зловещо в сиво и златисто, тъй като беше изработено от сплав на обикновена стомана и божествен бронз. Струваше ми се, че то се бореше само със себе си, като два противоположни магнита, свързани в едно. Не познавах историята на меча, но усещах някаква трагедия в миналото му. Някой беше загинал при направата му. Люк подсвирна и един от воините му подхвърли щит от кожа и бронз.

След това той се усмихна заплашително и пристъпи напред.

— Люк — обади се Анабет, — поне му дай щит.

— Съжалявам, Анабет — отвърна той. — Да си е донесъл.

Щитът беше проблем. Ако човек държи меча с две ръце, ударът е по-силен, но ако разполага с щит, има подобри шансове за защита и повече възможности за реакция. Щитът дава много по-голяма свобода на действие. Сетих се за заръката на Хирон да не напускам лагера и да се науча да се сражавам. Сега щях да си платя, задето не го бях послушал.