Рик Риърдън - Морето на чудовищата

— Тайсън, помогни му! — заповяда Анабет.

— Не мога да мина! — жално изпищя Тайсън.

— Аз, Анабет Чейс, ти разрешавам да влезеш в лагера!

От небето отекна гръм. Изведнъж видях как Тайсън тича към мен и крещи:

— Пърси има нужда от помощ!

И преди да успея да реагирам и да го спра, той застана пред мен и посрещна бика в мига, в който от устата му изригваше ядрена експлозия.

— Тайсън!

Огънят се завъртя около него като торнадо. Виждах единствено тъмния силует на тялото му. Бях абсолютно сигурен, че от него ще остане само пепел.

Но когато пламъците утихнаха, Тайсън отново се появи. Нямаше му абсолютно нищо. Дори и дрехите му не бяха почернели. Вероятно бикът беше не по-малко изненадан от мен, защото се спря и го загледа глупаво, а приятелят ми сви юмруци и ги стовари в муцуната му.

— Лоша крава!

Юмруците му пробиха дупка в муцуната. От ушите на чудовището изригнаха пламъци. Тайсън го удари отново и бронзът се сви, все едно беше станиол. Главата на бика приличаше на обърната наопаки парцалена кукла.

— Падни! — извика Тайсън.

Бикът политна и се стовари на земята. Краката му потрепваха немощно във въздуха, от обезобразената му глава се дигаше пара.

Анабет изтича до мен.

Глезенът ме болеше ужасно, имах чувството, че все едно съм го полял с киселина, но тя ми даде да си пийна малко нектар от термоса и веднага се посъвзех. Усетих мирис на пърлено и изведнъж си дадох сметка, че идваше от мен. Косъмчетата на ръцете ми бяха напълно изгорели.

— Къде е другият? — попитах.

Анабет посочи надолу по склона. Клариса се беше погрижила за втората „лоша крава“. От задницата на второто чудовище стърчеше копие от божествен бронз. Останал без муцуна и с огромна рана, бикът бавно се въртеше в кръг като животно от въртележка в лунапарк.

Клариса свали шлема си и се насочи към нас. Един кичур от кафявата й коса пушеше, но тя не му обръщаше внимание.

— Ти провали всичко! — закрещя тя към мен. — Спокойно щях да се оправя без теб!

Онемях от смайване.

— Радвам се да те видя отново, Клариса — обади се Анабет.

— Гррр! — изръмжа дъщерята на Арес. — Никога, ама никога повече не се опитвай да ми помагаш! Разбра ли?

— Клариса — намеси се Анабет, — има ранени.

Това я накара да се осъзнае. Каквато и да беше, Клариса поне се грижеше за приятелите си.

— Ще се върна! — извика заплашително тя и отиде да види какви са пораженията.

Обърнах се и премигах срещу Тайсън.

— Ти си жив!

Тайсън засрамено сведе поглед, все едно беше направил нещо нередно.

— Съжалявам. Дойдох да помогна. Не ти се подчиних.

— Вината е моя — рече Анабет. — Нямах друг избор. Трябваше да му позволя да пресече границата, за да те спаси.

— Да му позволиш да пресече границата ли? — премигах объркано. — Но…

— Пърси — прекъсна ме тя. — Вглеждал ли си се внимателно в Тайсън? В лицето? Прогони мъглата и го огледай хубаво.

Заради мъглата хората виждаха само това, което можеха да разберат… Знаех, че тя е в състояние да заблуди и полубоговете, но…

Погледнах Тайсън в лицето. Не беше лесно. Нямах обяснение защо винаги ми е било трудно да го правя. Подозирах, че е заради полепналото по кривите му зъби фъстъчено масло. Насилих се да се взра в големия му нос и след това плъзнах поглед нагоре към очите му.

Само че там нямаше очи, а само едно око! Голямо, кафяво и спокойно като на крава, разположено по средата на челото и с гъсти мигли, от което се търкаляха големи сълзи.

— Тайсън… — заекнах аз. — Ти си…

— Циклоп — обади се Анабет. — Още е съвсем малък, като го гледам. Сигурно затова не можеше да премине през границата като биковете. Вероятно е от многото бездомни сираци.

— Какво?

— Има ги във всички големи градове — продължи презрително Анабет. — Те са… просто грешки. Деца на природните сили и богове. Е, в повечето случаи на един бог… Мнозинството от тях не са съвсем наред. Никой не ги иска. Затова ги захвърлят на улицата. Израстват сами. Не знам как те е намерил, но явно те харесва. Най-добре да го заведем при Хирон, той ще реши какво да го правим.

— Но огънят… Как…

— Той е циклоп. — Анабет замълча, сякаш си беше припомнила нещо неприятно. — Те обслужват пещите на боговете. И затова огънят не може да им навреди. Това се опитвах да ти кажа одеве.

Още не можех да се съвзема от шока. Как така не бях разбрал какво представляваше Тайсън?

Но нямах време да мисля за това. Целият склон гореше. Ранените се нуждаеха от помощ. Освен това трябваше да се отървем от двата бронзови бика, които определено нямаше да се поберат в контейнерите за боклук.