Ектор Мало - Без дом

Тая мисъл се потвърждаваше и от начина, по който беше облечен, когато Барберен те донесе в Шаванон — той показваше много ясно, че дрешките, които носеше, бяха дрешки на богато дете. Искаш да ти опиша какви са пелените, в които си бил повит. Мога да направя това много лесно, тъй като съм запазила всичките ти вещи, за да те познаят един ден, когато те потърсят, а тава според мен трябваше да стане непременно.

На най-напред трябва да ти кажа, че ти нямаше пеленки. Ако съм ти говорила някога за пеленки, то е било по навик, тъй като децата в нашия край ги повиват. А ти не беше повит. Напротив, беше облечен. Ето какви дрешки имаше на тебе: една дантелена шапчица, която се отличава само с това, че е много хубава и скъпа; елече от тънък плат с дантелка на яката и ръкавите; фанелено одеялце; бели вълнени чорапки, бели плетени терлички с копринени пискюли; дълга рокличка, също от бяла фанела, и най-сетне дълго палтенце с капюшон от бял кашмир е копринена подплата, украсено отвън с хубава везба.

Ти нямаше пеленка, защото я сменили при полицейския пристав с обикновена кърпа.

И накрая трябва да добавя, че на нито една от дрешките ти нямата знак. Но фанеленото одеялце и елечето навярно са имали, в като ъгълчетата, където стои обикновено знакът, бяха изрязани, а това показваше, че са били взети всички мерки, за да се скрият следите ти. Това е, драги ми Реми, всичко, което мога да тя кажа. Ако мислиш, че имаш нужда от тия дрешки, само ми пиши, ще ти ги пратя.

Не тъжи, мое мило дете, че не можеш да ми подариш всички хубави неща, които ми беше обещал. Кравата, която купи с пари, спестени от залъка ти, ми е по-скъпа и от най-скъпите подаръци. С удоволствие ти съобщавам, че тя продължава да бъде здрава. Пак дава много мляко и благодарение на нея сега съм добре. Като я видя, веднага си спомням за тебе и за твоя добър малък приятел Матиа.

Ще се радвам много, когато получа известия от тебе, и се надявам, че те ще бъдат винаги добри. Ти, толкова мил и нежен, не можеш да не бъдеш щастлив в своето семейство, сред баща, майка, братя и сестри, които ще те обичат, както заслужаваш да бъдеш обичаи.

Сбогом, мое мило дете, целувам те нежно.

Краят на писмото ми сви сърцето. Бедната мама Барберен, колко добра беше тя към мене! Понеже ме обичаше, мислеше, че всички трябва да ме обичат като нея.

— Добра жена — каза Матиа, — помни и мене. Но дори и да ме беше забравила, пак щях да й бъда благодарен за писмото. При такова подробно описание мистър Дрискол не бива да сгреши, като изброява дрешките, с които си бил облечен, когато са те откраднали.

— Може да ги е забравил.

— Не говори така. Забравят ли се дрешките, с които е било облечено детето, което си изгубил, в деня, в който си го изгубил, щом като по тези дрешки ще го намериш?

— Докато баща ми не отговори, не прави никакви предположения, моля ти се!

— Аз не правя предположения, ти казваш, че може да е забравил.

— Ще видим.

Не беше лесна работа да запитам баща си как съм бил облечен, когато са ме откраднали от него. Ако му зададях тоя въпрос най-чистосърдечно, без никаква задна мисъл, щеше да бъде много просто. Но не беше така и тази задна мисъл именно ме караше да се колебая и ме плашеше.

Най-после, един ден, когато леден дъжд ни принуди да се приберем по-рано, отколкото обикновено, аз се осмелих и поведох разговор по въпроса, който толкова много ме измъчваше и тревожеше.

Още при първите думи баща ми ме погледна изпитателно право в лицето, както правеше винаги, когато беше засегнат от думите ми. Но аз издържах погледа му по-смело, отколкото предполагах, когато си мислех за тоя миг.

Помислих, че ще се разсърди, и хвърлих тревожен поглед към Матиа, който ни слушаше, без да се издава, че ни слуша, та да ми бъде свидетел на неразумната постъпка, към която ме подтикна. Но не стана нищо. След като първият му гняв премина, той се усмихна. Вярно, че в усмивката му имаше нещо грубо и жестоко, но все пак беше усмивка.

— Най-много ми помогна да те намеря — каза той — описанието на дрешките, които носеше, когато те откраднаха от мене: дантелена шапчица, платнено елече с дантели, фанелено одеялце и рокличка, вълнени чорапки, плетени терлички, везано палтенце с капюшон от бял кашмир. Най-много разчитах на знака върху бельото ти — Ф. Д., с други думи, Френсис Дрискол, както е името ти. Но знакът беше изрязан от тая, която те бе откраднала — с тази предпазна мярка тя смятала, че ще прикрие завинаги следите ти. Трябваше да представя и кръщелното ти свидетелство, което взех от енорията — върнаха ми го и трябва още да е у мене.