Ектор Мало - Без дом

— За съжаление не! Това не е всичко.

— Най-сетне помисли и това, че ти не приличаш нито на баща си, нито на майка си и че нямаш руси коси като братята и сестрите си, които всички, чуваш ли добре, всички са еднакво руси. Защо ти не си като тях? От друга страна, има нещо много чудно — как тия хора, които не се богати, са похарчили толкова пари, за да намерят едно дете? По всички тези причини според мене ти не си Дрискол. Зная много добре, че съм глупав, винаги са ми го казвали, виновна е главата ми. Но ти не си Дрискол и не бива да останеш при семейство Дрискол. Ако искаш въпреки всичко да останеш при тях, ще остана с тебе. Но трябва да пишеш веднага на мама Барберен и да я помолиш да ни опише точно какви са били пеленките ти. Когато получим писмото й, ще разпиташ този, когото наричаш свой баща, и тогава може би някои неща ще ни станат поясни. Дотогава не мърдам и въпреки всичко ще остана при тебе. Ако трябва да се работи, ще работим заедно.

— Ами ако някой ден тупнат Матиа по главата?

Той се усмихна тъжно.

— Това не е най-страшното. Нима боли, когато те бият за приятеля ти?

Прибрахме се чак привечер в „Двора на червения лъв“. Прекарахме целия ден в разходки из хубавия парк и в приказки, след като си купихме парче хляб и закусихме. Баща ми се беше върнал у дома, а майка ми бе станала. Никой от тях не ни смъмри за дългата ни разходка. Чак след вечеря баща ми ни каза, че имал да ни говори нещо и на двамата — на Матиа и на мене, — и затова ни повика край огнището, а това накара стареца да изръмжи — той решително пазеше свирепо своето място край огъня.

— Я ми поразкажете, как си изкарвахте прехраната във Франция? — попита баща ми.

Разправих му.

— Значи никога не ви е било страх, че можете да умрете от глад?

— Никога. Не само че си изкарвахме прехраната, но спечелихме пари и за крава — заяви самоуверено Матиа.

И на свой ред разказа как сме купили кравата.

— Та вие сте даровити момчета! — възкликна баща ми. — Я ми покажете какво умеете да правите.

Взех арфата и изсвирих една мелодия, но не своята неаполитанска песен.

— Добре, добре — рече баща ми. — А Матиа какво знае?

Матиа също изсвири една мелодия на цигулка и друга на корнет. На последната децата, които бяха насядали в кръг около нас, му ръкопляскаха.

— А Капи? — запита баща ми. — Какво прави той? Не вярвам, че само за удоволствие мъкнете със себе си куче. То трябва да умее да си изкарва поне хляба.

Гордеех се с дарбите на Капи не само заради него, но и заради Виталис. Накарах го да изпълни няколко номера от своя репертоар и той пожъна сред децата обикновения си успех.

— Та това куче е цяло състояние — каза баща ми.

В отговор на тая похвала аз изтъкнах, че Капи може да научи в кратко време всичко, каквото му се покаже, дори и неща, които кучетата обикновено не умеят да правят.

Баща ми преведе думите ми на английски и ми се стори, че добави няколко думи, които не разбрах, но които разсмяха всички, майка ми, децата, а също и дядо ми — той смигна на няколко пъти и извика fine dog, което значи хубаво куче. Но Капи не се възгордя от това.

— Щом е така — продължи баща ми, — ето какво ще ви предложа. Но преди всичко Матиа трябва да каже съгласен ли е да остане в Англия и иска ли да живее с нас.

— Желая да остана с Реми — отвърна Матиа, който беше много по-хитър, отколкото изглеждаше и отколкото се смяташе — и ще отида навсякъде, където отиде Реми.

Баща ми, който не можеше да отгатне какво се криеше в този отговор, изглежда, остана доволен от него.

— Щом е така — каза той, — ще се върна към своето предложение. Ние не сме богати и всички работим, за да живеем. Лете обикаляме Англия и децата отиват да предлагат стоката ми на тези, които не искат да си развалят спокойствието да идват при нас. Но зиме нямаме кой знае каква работа. Докато сме в Лондон, Реми и Матиа ще могат да свирят по улиците и не се съмнявам, че скоро ще спечелят добри пари, особено когато наближат коледните празници, които ние наричаме waits или бъдници. Но тъй като всичко на тоя свят ще трябва да се използува, Капи ще дава представления с Алън и Нед.

— Капи работи добре само с мене — възразих бързо аз, тъй като никак не ми се искаше да се разделям с него.

— Ще се научи да работи и с Алън и Нед, бъди спокоен, и като се разделите така, ще печелите много повече.

— Уверявам ви, че няма да направи нищо, пък и аз, и Матиа ще имаме по-слаби сборове. С Капи ще печелим много повече.