Петър Бобев: Зеленият вампир

Опитите в оранжерията на института не му изглеждаха особено надеждни. Това е все едно да се правят етологични наблюдения в зоопарка, извън обичайната среда на животните. Не дават безспорни доказателства и проучванията върху българските насекомоядни. Росянката и петлюгата са много дребни и не особено подходящи за неговите прецизни изследвания.

Щастието тоя път му се бе усмихнало. От дете се смяташе без късмет, макар да беше убеден, че всъщност късметът, или съдбата, както го наричат другите — това е генетичният апарат на всеки индивид, предопределил темперамента и всички качества, от които зависи бъдещето му. Всеки носи в себе си своето генетично предопределение, наричано в обикновения език съдба.

Повечето хора на тоя свят са убедени, че нямат късмет.

Как да намериш вярното решение, което е само едно, а неверните хиляди? Винаги е по-голяма вероятността да улучиш невярното. И да се сметнеш за неудачник. И цял живот да таиш в душата си горчилката от засегнатото честолюбие, някаква болезнена, неизлечима неудовлетвореност.

Стамов отдавна готвеше дисертацията си. С любов, с добросъвестност, на каквато той беше способен.

Смяташе, че е намерил тема, каквато му допада, и то тема, ако не изключително оригинална, то поне не от най-изтърканите — „Проводници на дразнимостта у растенията.“

А зад това суховато заглавие се криеше цял океан от мисли, идеи, догадки, нови и нови въпроси — по-увлекателен, по-интересен от най-интересния приключенски роман. Изпълнен с очарование, с несравнима романтика. Събрал в себе си, слял в една сплав необузданото въображение с педантичната пресметливост на математиката.

Но за беда при защитата на дисертацията се установи, че същият проблем вече е проучван от един унгарски биолог. И публикуван — с експериментите и заключенията на Стамов, който дори не бе и чувал за такъв труд. И то на унгарски.

Провали се.

Напразно професор Димов, научният му ръководител, който имаше пълно доверие в интелигентността и усърдието му, както и в изключителната му почтеност, опита да го защити, като приведе за убедителност много примери от историята на научните открития.

Едно-единствено можа да направи. За да го отдели от средата му, в която всички го посрещнаха някак хладно, и да позабрави неуспеха, той го препоръча като един от участниците в многогодишната експедиция на ЮНЕСКО за изучаване флората на Мадагаскар.

А там, на острова, когато колегите му си разпределяха работата, Стамов избра за себе си като основна задача наред с общите задължения насекомоядните растения, каквито изобилствуват в това кътче на Земята.

Така в издирване на подходящи обекти, обиколил почти целия остров, той откри две непознати дотогава ендемитни треви, на които все още се чудеше какви наименования да даде. Научи и литературния малгашки език, с който се оправяше задоволително навред, тъй като всички диалекти на Мадагаскар са близки помежду си.

Днес бе насочил вниманието си върху една едра каничка на непентеса. Вече няколко часа следеше измененията на биопотенциалите й, предизвикани от попадналия в нея бръмбар.

При росянката на Витоша личаха ясно центровете на дразнимостта, съсредоточени по жлезистите й ресници. Дразнимост, каквато липсва дори при животните. Тънките й влакънца усещат допира на косъм с тегло десетохилядна от милиграма или присъствието на амониев сулфат в пропорция четири стомилионни от процента. Когато сложеше върху им късче сварено яйце или месо, те веднага го обгръщаха и обливаха със смилателния си сок. А на попаднала песъчинка или друго, което не е годно за храна, въобще не реагираха. Като подтик за физиологичните им функции растенията се нуждаят от няколко кванта светлина. Един градус разлика в температурата е достатъчен за същата цел. Ами способността им да реагират на силите на гравитацията? А чувството за време?

Нима това не са сетива, аналогични на тия у животните: осезание, вкус, обоняние, вестибуларен апарат? Та ако щете и нещо подобно на слух, че и на зрение…

За да щракне капанчето си, венерината мухоловка трябва да усети жертвата с власинките по листата си. Петурата й не е чувствителна. Усеща убождането само по централната си жилка. И Стамов често си задаваше въпроса: всъщност, освен проводник на вода и хранителни вещества не може ли тази жилка да се окаже и проводник на дразнимостта, както нервната система при животните?

Храстът десмодиум отпъжда кацналите насекоми с движения на листата си. Не ги лови за храна като хищните си събратя, само ги гони. А това означава, че ги различава от безвредните дразнители.