Петър Бобев - Тигрицата на океана

Вече трябваше да мисли за себе си. Защото веднага след отдалечаването на косатката наоколо му закръжи една разкъсана акулска перка. Още не нападаше, въртеше се край него по своя си акулски обичай. Можеше да се върти с часове без никакво враждебно намерение, можеше да нападне в следната секунда.

Ако искаше да се спаси, Циклопа трябваше да намери опора, по-право преграда между него и неизброимите подводни заплахи. Само лодката беше в състояние сега да му даде тая относителна сигурност. И той се залови за борда й. Кой знае колко време се бори, докато я върна в естествено положение. И добре, че дотогава Раздраната перка не го нападна. Наскоро бе нагълтала изцяло заловената акула лисица, още не бе огладняла дотолкова, че да получи смелост за ново нападение.

Лодката наистина се бе изправила, но пълна с вода. Щом се прехвърли в нея, крушенецът тозчас се залови да я изгребва. И сега не с шепи, а с веслото от костенурчената черупка.

Това не му се удаде напълно. Защото колкото вода изгребеше, горе-долу толкова преливаше отново през смачкания от косатката борд.

Намираше се в безопасност. Лодката го отделяше от акулата. А това съвсем не беше малко. Но не можеше да трае вечно. Налагаше му се час по-скоро да достигне суша. А най-близката суша се оказа тюленовият остров. Ще не ще, трябваше да се върне пак там. Там поне имаше месо, хилядите морски лъвове. Все щеше да измисли как да убие някой от тях. Освен това на сушата имаше възможност да позакърпи лодката си.

За да тръгне отново на път. Да търси Ева! Да я отърве от тази страхотия, която я бе отвлякла! Какво ли искаше тя от нея, какво ли търсеше? Дали си въобразяваше, че Ева ще замести загиналата й рожба, или пък я смяташе за жива играчка? Или пък — косите му настръхнаха при това ново допускане — чисто и просто си играеше с нея, както котка играе с мишка?

Внезапно съгледа във вълните спящата кукла. Тя принадлежеше на Ева, тя беше единственото, което му оставаше от Ева!

Пресегна се и я извлече от водата. Предстоеше му само едно — да стигне до континента, да наеме самолет. И с него да тръгне по дирите на косатката, да я намери, да спаси Ева!

Да намери самолет! А как, като вече нямаше пари, нямаше филми, нямаше нищо? Дори можеха да го съдят за потопената яхта. Оставаше му само това, последното! Наричат го „инверсия“ — вътрешните му органи бяха разположени обратно, не като в нормалните хора. Сърцето му биеше вдясно. И за неговия труп, ако им го продадеше приживе, много институти му предлагаха десетки хиляди долари.

Това щеше да направи, да продаде трупа си. После да наеме самолет. И да търси Ева. А след това?? Нека първо да я спаси! После да става каквото ще?

Той правеше няколко гребвания към брега, после почваше да изплисква нахлулата за това време вода. Пак гребане и пак изплискване, И пак? И пак? Сякаш цял живот бе правил само това — гребане изплискване?

В това време плуващата редом тигрова акула с пулсиращи хрилни отвори го стрелкаше със злобен и ведно с това безучастен поглед. Акулите са търпеливи. Могат да чакат. И тая щеше да изчака, докато лодката му потъне.

Най-сетне, когато залязващото слънце си издърпваше огнената пътека за сън, човекът достигна прибоя. Доколкото му бе възможно, в гребане и изчерпване на водата, опита да премине подводния праг.

Не успя. Лодката се изви настрана. Една по-голяма вълна я подхвана на борд и запокити върху оголената скала. В миг я превърна на купчина греди и дъски.

Крушенецът има щастие да прелети над рифа. И да бъде повдигнат навреме от следващия воден хребет, с който премина това кипящо и ревящо препятствие. После заплува към брега, без да поглежда гмуркащите се край него тюлени.

Най-сетне стъпи на дъното и продължи, като газеше водата до гърди. Излезе на сушата. Пое дълбоко дъх. В тоя миг отгоре му налетя с рев Отхапания плавник. Циклопа не устоя пред яростта му, а хукна да бяга. Но навред го пресрещаха озъбени зли мъжкари. Ето, оградиха го в плътен пръстен, заподскачаха тромаво към него, като показваха страшните си зъби и ревяха гръмогласно.

Сам се учуди, че се сети за това. Мъжките морски лъвове демонстрират силата си, като вирват колкото може по-високо глави. Тази стойка е и призив за бой. Бяха сметнали, че изправеният човек предизвиква всички към саморазправа.

Трябваше да опита! Иначе беше загубен. И той се просна по очи сред стесняващия си ревящ обръч. Престори се на мъртъв. При този му вид самците се заковаха на място разколебани. Позата на покорство в доскоро предизвикващия ги нахалник успокои яростта им. И един по един почнаха да се завръщат в харемите си, обезпокоени, че в това време някой от дебнещите отстрани ергени могат да им ги отнемат.