Петър Бобев - Тигрицата на океана

Над алената актиния пърхаха два амфиприона. Зобаха несмлените костици на изядената рибка и ги отнасяха като съвестни чистачки по-надалеч от приятелката си. Внезапно един друг мъжкар от техния род се отправи към живия им дом. Но собственикът го прогони ядно според правилата — самката гони чуждите самки, самецът — чуждите самци.

Само дето не можаха да опазят пазителката си от нейния враг. Един месояден плужек я бе нападнал и ръфаше късче по късче от пипалата й, без да се бои от отровните им нишки. Нещо повече — складираше ги в своята кожа, та да се защищава и той с това трофейно оръжие.

Както бързаше по навик настрана, едър краб не свари да избяга от връхлетялото октоподче. Сборичкаха се, сплетоха се в едно премятащо се кълбо. После крабът побягна. Само че без едната щипка. Беше си я откъснал сам и я оставил впита в мъртва захапка в октоподското пипало, вместо него да залисва врага му.

И наистина успя да се спаси с това самоосакатяване, с тази скъпичка цена. Всъщност не и толкова скъпа. Трябваше само да внимава повече, докато му израстеше нова.

Но октоподът за малко не изгуби живота си, улисан да се отърве от острата щипка. От съседната пукнатина се подаде озъбена мурена и мигновено се метна върху желаната си плячка. За негово щастие, което беше равностойно на нейното нещастие, главоногото успя да я зърне навреме и понеже не му оставаше друг изход за отстъпление, изблъвна чернилното си облаче, скри се под него, прилепнало към кораловата буца. Неприятелката му го изгуби от поглед. И не само от поглед — чернилката на октопода притъпи нейното обоняние. Тя се повъртя, повъртя безпомощно, после се врътна недоволно в скривалището си. Нямаше желание толкова дълго да стои на показ пред дебнещите отвред врагове.

Пъстра риба санитарка приближи безстрашно до баракудата. Спокойна. Родът й е неприкосновен. Хищниците не го нападат от благодарност, че ги почистват от паразити. Тоя път баракудата имаше по-важно занимание. И санитарката изпърха към рибата еж, залови се да опосква дребните ракообразни сред иглите й. Кой знае защо, тоя път ежът отхвърли помощта й. Дърпаше се като дете при бръснар. Отскачаше напред-назад в напразни опити да се избави от досадния си доброжелател.

Ей това чакаше баракудата. И го дочака. Когато ежът приближи на достатъчно разстояние, тя се метна като стрела отгоре му. И все пак не съвсем бързо. Защото преди това жертвата бе успяла да разпери шиповете си. И хищницата се дръпна с набодени устни. Повтори атаката си. Тоя път още по-неудачно. Ежът вече бе сварил да нагълта вода и да се превърне в опасна бодлива топка. И не само чакаше да го нападнат, ами и той налиташе срещу неприятелката, целейки да я боцне по-здраво. Досущ като съименника си на сушата.

Баракудата едва в последния миг усети появата на Еднооката. Лишена от едното си око, принудена да оглежда целия подводен кръгозор само с другото, акулата чук не можа да хване с първия напад заетата със своя лов жертва.

Баракудата се стрелна към кораловия храсталак, намислила да се скрие в някоя цепнатина. Проклет живот! Та то на всяка крачка дебне опасността! Светът е пълен с опасности, особено когато си се поддал на паниката. В последния миг й се мерна една огромна уста, която смукна поток вода, та да увлече и жертвата си с него. Стори й се, че докосна с опашка устните на стария меру, когато отскочи от коварния му капан.

С безразличен вид дебнещият великан затвори уста и се дръпна в дупката си. Целият му вид издаваше пренебрежение. Сякаш искаше да каже, че за такива глупаци няма място под небето, по-право под водата. Че такива няма да доживеят дълбока старост.

Акулата я настигаше бързо, предшествана от лоцманите си. На корема й още седеше прикачена мъртвата глава на прилепалото, чиято задна част се бе откъснала с връвта на ловците от кануто на патер Себастиан. И баракудата трябваше да дири ново укритие. Понечи да се мушне в друга пролука, но оттам я пресрещна злобно озъбената глава на мурена. Ужас! Целият свят беше препълнен с врагове, всяко скривалище — заето.

Тя се втурна презглава към повърхността. Стори й се, че би могла да се притули зад голямото нещо, което лежеше на повърхността.

В лодката седяха само мисионерът при веслата и един вече преболедувал рибар с копие в ръка. Другите оздравяващи ловуваха в източната част на лагуната.

Ловецът, който отдавна се взираше безполезно във водата, съзря баракудата и додето тя да се опомни, замахна с копието, промуши я през средата.