Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Гледай, гледай… А аз те мислех за нежно създание.

— Казах, че не се гордея с това. — Но се усмихна леко. — Ала сега Каси няма нужда от подобно нещо. Необходимо е да бъде по-далеч от всякакво насилие. Дори да е оправдано.

— Познавам я от дете. — Рейф сведе поглед към чая, който му бе наляла Рийгън и поклати глава. Ухаеше на разцъфнала пролетна поляна, а без съмнение и вкусът му щеше да е такъв. — Винаги е била дребничка, хубава и срамежлива. Толкова сладка. — Срещнал любопитния поглед на Рийгън, мъжът отново поклати глава. — Не. Никога не съм правил опити в тази насока. Сладураните не са мой тип.

— Благодаря.

— Няма защо. — Той леко докосна косата й. — Нагърбваш се с голяма отговорност, като я приемаш с децата в дома си. Мога да ги поканя във фермата. Имаме достатъчно стаи.

— Тя има нужда от жена, Рейф, а не от куп мъже… макар и да са с добри намерения. Девин ще го намери, нали? И ще се погрижи за всичко?

— Можеш да разчиташ на това.

Успокоена, тя вдигна своята чаша.

— Така и ще направя, а и ти също би трябвало да го сториш. — Рийгън срещна погледа му. — Сигурно не си се отбил тук без причина.

— Исках да те погледам малко. — Зърнал недоумението й, той се усмихна. — И мислех да прегледаме материалите за стените, както и обзавеждането на приемната. Искам да завърша тази стая, нека добия представа за всичко в нея.

— Добра идея. Аз… — Тя замълча, дочула движение и гласове в магазина. — Имам клиенти. Всичко е тук — мостри от боите и тъканите, списък на мебелите.

— И аз съм подбрал някои мостри.

— Ами добре тогава… — Тя приближи до бюрото и включи компютъра. — Тук имам подробни планове за всички стаи. Прегледай ги. Някои от мебелите, които съм предложила, са тук. Можеш да ги погледнеш, щом свършиш.

— Дадено.

Половин час по-късно, доволна от трите продажби, Рийгън се върна в кабинета си. Седнал зад хубавото й малко бюро стил Чипъндейл, Рейф изглеждаше толкова едър, толкова… мъжествен. Долавяше аромата му — дървени стърготини, сажди, машинно масло. Ботушите му бяха издраскани, ризата — скъсана на рамото. В косата му личаха следи от гипс или хоросан.

Мина й през ума, че е най-великолепният варварин, който е виждала. И тя го желаеше с първична безумна страст.

Господи! За да се овладее, тя притисна ръка към стомаха си и три пъти пое дълбоко въздух.

— Е, какво ще кажеш?

— Харесва ми, че си така експедитивна, Рийгън. — Без да се обръща, той отвори папката със списъците.

— Като че ли не си пропуснала нищо.

Поласкана, тя приближи до рамото му.

— Сигурна съм, че ще се наложи да направим някои промени, да добавим дребни детайли, след като видим едната стая завършена.

— Вече направих някои промени.

— Наистина ли? — Тя се почувства засегната.

— Махаме този цвят. — Той потупа мострата, сетне нагласи на екрана страницата със списъка от цветове.

— Изхвърлих това грахово зелено и го замених с… как се казваше? Да. Маслиненозелено.

— Първоначалният цвят е точен.

— Грозен е. Да, наистина, но…

— Точен е — настоя тя. — Много внимателно съм проучила всичко. Този, който си избрал, е прекалено модерен за деветнайсети век.

— Може би. Но няма да развали апетита на хората. Не се цупи като малко момиченце, изцапало гащичките си в калта. — Усетил безмълвното й възмущение, той се засмя и се извърна. — Слушай, свършила си чудесна работа. Трябва да призная, не очаквах толкова много детайли за тъй кратко време. Наистина имаш невероятен усет.

Рийгън не искаше помирение.

— Ти ме нае, за да пресъздам определена епоха и точно това правя. Твой беше изборът да направиш къщата такава, каквато е била в миналото.

— Мой е и изборът да направя промени. Можем да внесем малко естетика и модерен вкус. Видях жилището ти горе, Рийгън. Прекалено е женствено за моя вкус…

— За щастие, тук не става дума за това — прекъсна го тя обидено.

— И толкова спретнато, че човек се страхува да стъпи — спокойно продължи Рейф. — Но имаш вкус. Просто те моля да го използваш заедно с проучванията и точността.

— Струва ми се, че говорим за твоя вкус. Ако ще променяш основните принципи, то поне ги очертай ясно.

— Винаги ли си толкова упорита, или само с мен? Рийгън отказа да се унижи дотам, че да отговори на толкова глупав въпрос.

— Ти поиска точност. Защо променяш правилата по средата на работата?

Рейф замислено вдигна мострата, предизвикала спора.

— Един въпрос. Харесва ли ти този цвят?

— Не става дума за това…