Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Рийгън смаяно наблюдаваше как за частица от секундата чаровният мъж се превръща в олицетворение на насилието. Пленителната усмивка се превърна в озъбване. Очите му сякаш мятаха мълнии. Първата й мисъл бе, че стройното стегнато тяло прилича на готов за скок вълк.

Когато ръката му се стрелна напред, Каси трепна, а Рийгън скочи на крака. Преди да съумее да застане между двамата, обзета от някаква налудничава идея да защити Каси, пръстите на мъжа погалиха нежно подутото лице.

— Джо?

— Беше… стана случайно — заекна Каси.

Рейф ядно изруга, сетне рязко се извърна и пое към изхода. Каси скочи и се спусна след него.

— Не, Рейф, моля те, не прави нищо. — Тя отчаяно увисна на ръката му. — Моля те, не го търси.

Рейф би могъл да я отблъсне с едно движение. Именно защото съзнаваше колко е нежна и крехка, гневът му нарасна още повече.

— Стой тук. Остани с Рийгън.

— Не, моля те! — Каси се разплака отново и безпомощно продължи да го дърпа към себе си. — Моля те. Не ме карай да изпитам още по-голям срам.

— Копелето ще си плати този път. — Той се опита да я отмести встрани и сведе поглед. Сълзите сториха това, което юмруците и заплахите никога не биха могли. Спряха го мигновено. — Каси. — Той я прегърна и я залюля като дете. — Не плачи, миличка. Всичко ще бъде наред.

Рийгън ги наблюдаваше от прага на кабинета си. Как бе възможно такава нежност да върви ръка за ръка с такова варварство, зачуди се тя. Рейф люлееше Каси като малко дете и й говореше утешително.

Рийгън усети как гърлото й пари и собствените й бузи са мокри, когато мъжът вдигна поглед към нея.

Да, жаждата за насилие все още се четеше в очите му. Бе тъй яростна, че Рийгън усети как дъхът й секва и стомахът й се свива. Преглътна мъчително, преди да заговори.

— Доведи я тук, Рейф. Моля те.

Всеки негов мускул бе напрегнат и готов за битка. Копнееше за лов, бой, кръв. Но жената в обятията му трепереше. А другата, която го наблюдаваше уплашено и шокирано, бе отправила молба към него.

— Хайде, мила. — Той я поведе към кабинета. — Хайде, нека да седнем.

— Съжалявам.

— Не се извинявай на мен. — Трябваше да впрегне цялата си воля, за да говори спокойно. — Не се извинявай на никого.

— Тя отива при Девин. — Тъй като ръцете и трепереха, Рийгън се зае с чая и чашите. — Ще подаде оплакване. Крайно време е.

— Това е един от начините. — Той предпочиташе своя, но настани Каси в стола и отметна косата от мокрото й лице. — Има ли къде да отседнеш?

Каси кимна и пое подадената й от Рийгън кърпичка.

— Ще останем известно време при Рийгън. Само докато…

— Децата добре ли са?

Тя кимна отново.

— Ще отида да ги взема, след като се срещна с Девин.

— Кажи ми какво ти трябва и ще отида до къщата да ти го донеса.

— Ами… не зная. Не взех нищо.

— Ще ми кажеш по-късно. Ще дойда с теб при шерифа.

Каси въздъхна и избърса лицето си.

— Не, имам нужда да се справя сама. Трябва да тръгвам.

— Ето вземи. — Рийгън отвори едно чекмедже в бюрото си. — Това е ключ от вратата на горния етаж. Настанете се с децата. — Тя сложи ключа в ръката на Каси и затвори пръстите й. — И заключи, Каси.

— Ще заключа. Тръгвам. — Като се изправи и тръгна към вратата, имаше чувството, че е извършила най-трудното нещо през живота си. — Все си мислех, че нещата ще се оправят — промълви по-скоро на себе си. — Надявах се да се оправят. — Тя излезе с наведена глава и увиснали рамене.

— Знаеш ли къде е той? — попита Рейф.

— Нямам представа.

— Е, ще го намеря. — Щом мъжът посегна към палтото си, Рийгън сложи ръка върху неговата. Той бавно вдигна очи и пламъците отново изригнаха. — Не заставай на пътя ми.

Водена от инстинкта си, Рийгън го погали по бузата и го целуна по устните. Целувката беше нежна, успокоителна и за двамата.

— За какво беше това?

— За няколко неща. — Тя пое дълбоко въздух, сетне сложи ръце на раменете на мъжа. — Задето искаш да смачкаш лицето на онова копеле. — Целуна го отново. — Задето не го направи, защото Каси те помоли. — Нова целувка. — И накрая, задето й показа, че повечето мъже, истинските мъже, са мили.

— По дяволите. — Победен, той притисна чело в нейното. — Това е страхотен начин да ми попречиш да го убия.

— Част от мен иска да го направиш. Не се гордея с това. — Щом гневът й отново се разбуди, тя се извърна към горещия котлон. — Част от мен иска да наблюдава, докато го пребиеш до безсъзнание. Още по-лошо, иска ми се дори аз самата да го ударя.

Рейф пристъпи към нея и разтвори юмрука й. Замислено вдигна ръката й и притисна устни към дланта й.