Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Добре, печелиш. — Логън хвърли меча си с върха надолу. Надяваше се да се забие в пръстта и остане да стърчи нагоре, леко полюляващ се напред-назад. Вместо това, той се извъртя и падна странично в калта. Явно днес не му е ден. Логън бавно прехвърли единия си крак и се плъзна по седлото от другата страна на коня.

— Така е по-добре. Сега и останалите. — Кай се подчини моментално и скочи от седлото. Застана неподвижно и погледна нервно към Баяз. Магьосникът не помръдна. Черното стъпало се намръщи и поклати секирата си.

— Ти също, старче.

— Предпочитам да яздя.

Логън замижа. Не такъв отговор се очакваше от него. Черното стъпало щеше всеки момент да даде заповедта. Тетивите щяха да иззвънтят и Първият магус щеше да се строполи на пътя, надупчен със стрели и все още с тази вбесяваща усмивка на мъртвото му лице.

Заповедта така и не дойде. Нямаше команда, странно заклинание, нито пък някакви мистични движения с ръце. Въздухът около раменете на Баяз затрептя като маранята в горещ ден и Логън усети как стомахът му се обръща.

В следващия момент дърветата наоколо бяха погълнати от стена изпепеляващи и ослепително бели пламъци. Стволовете им експлодираха, клоните се прекършиха с оглушителен пукот и от вътрешността им плъзнаха езиците на бляскави огньове и облаци нагорещена пара. Една горяща стрела политна нагоре и изсвистя над главата на Логън. В следващия миг стрелците изчезнаха, изпепелени в огнената пещ.

Логън се задави, не можеше да си поеме въздух. Отстъпи назад ужасен, с вдигнати пред лицето си ръце, за да се предпази от страшната горещина. Барикадата бълваше огромни пламъци и ярки искри, а двамата войници, които бяха стояли пред нея, сега се гърчеха и търкаляха по земята, погълнати от гладните огньове. Оглушителният рев на пожара погълна писъците им.

Обезумелите от страх коне се мятаха, подскачаха и пръхтяха. За втори път този ден Черното стъпало бе хвърлен на земята, горящата му секира полетя настрани. Конят му се спъна и се стовари върху него. Единият от другите ездачи извади още по-лош късмет — беше хвърлен от коня си право в стената от огън отстрани на пътя. Отчаяният му вик бързо заглъхна. Вторият обаче остана на седлото. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата, носеше ръкавици и успяваше като по чудо да държи горящата дръжка на копието си. Откъде намери присъствие на духа да нападне, при положение че всичко около него гореше, Логън никога нямаше да разбере. Странни неща ставаха по време на битка. Войникът избра Кай за цел на атака си. Насочи към гърдите му горящото си копие и препусна с ръмжене напред. Обезумелият чирак стоеше безпомощно като закован. Логън се втурна към него, като пътьом сграбчи меча си от земята. Изблъска го настрана и го запрати да се търкаля на земята, обгърнал с ръце глава, после посече краката на връхлитащия го кон.

Оръжието бе избито от ръката му и полетя настрани, едно копито го блъсна в раненото рамо и го тръшна в калта. Въздухът излезе от гърдите му и обгърнатият в пламъци свят шеметно се завъртя. Въпреки всичко намесата му даде резултат. Няколко крачки по-надолу по пътя посечените крака на коня поддадоха и животното се спъна. Залитна безпомощно напред, прекатури се през глава и мощно се стовари на земята. Кон и ездач изчезнаха едновременно в пламъците.

Логън затърси с очи меча си. Изпепелена шума се носеше по земята и искрите й жилнаха ръцете и лицето му. Жегата се стовари отгоре му, изсуши мигновено потта по кожата. Откри окървавената дръжка на меча и ожулените му пръсти се обвиха около нея. Логън се изправи несигурно. Клатушкайки се наоколо, започна да крещи предизвикателно, но не бе останал никой, с когото да се бие. Тогава огньовете изчезнаха така внезапно, както се бяха появили, и оставиха Логън, кашлящ и заслепен, насред виещите се кълбета дим.

Настъпилата след рева на пожара тишина изглеждаше още по-пълна, а лекият бриз направо леденостуден. В широк кръг около тях нямаше нищо друго освен пепел и овъглени стърчащи пънове, сякаш дърветата бяха горели с часове. Барикадата представляваше купчина сива пепел и черни въглени. Пред нея лежаха два, почти неразличими като хора, трупа. Бяха изгорели до кокал. Почернелите остриета на копията им се търкаляха на пътя, а дръжките им бяха изчезнали. От стрелците нямаше и следа. Бяха станали на сажди и отнесени от вятъра. Кай лежеше неподвижно по очи, покрил главата си ръце, а зад него — конят на Черното стъпало. Лежеше на една страна и единият му крак все още леко потръпваше.