Джо Абъркромби - Гласът на острието

Логън изкряска, когато върха на едно от копията задра плешката му и го блъсна напред достатъчно силно, за да се прехвърли през главата на коня. В следващия момент осъзна, че е с лице към земята, но е жив и стиска здраво врата на коня. Заби пети в хълбоците на животното и то препусна напред, като запрати буци кал с копитата си в лицата на мъжете отзад. Докато прехвърляше меча в дясната си ръка, насмалко не изпусна юздите и не падна на пътя. Раздвижи рамото си, раната не изглеждаше много зле — все още можеше да движи ръката.

— Още съм жив. Още съм жив.

Пътят летеше под Логън, вятърът насълзяваше очите му. Започна да настига високия — конят му се хлъзгаше в калта, парцалите на копитата му го забавяха. Логън стисна с всичка сила дръжката на меча и изнесе ръката си зад гърба. Главата на ездача отпред се извърна рязко, но твърде късно. Разнесе се глух удар на метал в метал, когато острието се стовари върху шлема му. Мечът остави дълбока вдлъбнатина и запрати човека на земята. Единият крак на високия остана закачен в стремето и главата му отскочи от пръстта. После кракът се освободи и високият се затъркаля назад по пътя, заразмятал ръце и крака. Останалият без ездач кон продължи да галопира. Очите му се извъртяха към Логън, докато го задминаваше.

— Още съм жив.

Логън погледна през рамо. Черното стъпало беше обратно на седлото и галопираше след него с вдигната над главата секира и развяна от вятъра сплъстена коса. Двамата копиеносци пришпорваха конете си, но все още бяха на разстояние от него. Логън се засмя, май щеше да отърве кожата, все пак. Размаха за поздрав меча си към Черното стъпало, преди пътят да навлезе в горист участък на дъното на долината.

— Още съм жив! — изкрещя той с пълно гърло. В следващия момент конят му закова на място така внезапно, че той насмалко да се прехвърли през главата му. Спаси го това, че в последния момент успя да се вкопчи в шията на животното. Забеляза проблема на мига, в който се дръпна обратно върху седлото. Нещата отиваха на зле.

Напряко на пътя лежаха няколко отсечени дървета. Клоните им бяха отрязани и заострени до зловещи на вид шипове, които стърчаха във всички посоки. Пред тях на пътя стояха двама пешаци, също облечени в дълги ризници. Копията им бяха насочени напред и готови за действие. Дори и изкусен ездач не можеше да прескочи подобно препятствие, а Логън не бе от най-изкусните. Баяз и Кай бяха стигнали до същото заключение. Стояха неподвижно на седлата си пред барикадата, магьосникът изглеждаше озадачен, а чиракът — просто изплашен.

Логън стисна здраво меча и отчаяно заоглежда гората наоколо, в търсене на изход. Тогава видя останалите. Стрелци. Един, после втори и трети, промъкваха се бавно между дърветата от двете страни на пътя. Стрелите бяха поставени, а лъковете опънати и готови за стрелба.

Логън се извърна на седлото. Черното стъпало и двамата копиеносци приближаваха в тръс, сега вече нямаше накъде да мърдат. Спряха на няколко стъпки зад Логън, на почетно разстояние извън обхвата на меча му. Логън провеси рамене. Край на гонитбата.

Черното стъпало се наведе и изплю малко кръв на тревата.

— Добре, Кървави девет, дотук си.

— Забавно, като си помислиш — промърмори Логън и сведе поглед към дългото сиво острие в ръката си, опръскано с червени капки и струйки. — Толкова време се бих срещу теб на страната на Бетод, а сега ти си с него и се биеш срещу мен. Изглежда с теб никога не сме от една и съща страна на барикадата, а той винаги печели. Забавно, а?

— Аха — смотолеви Черното стъпало през окървавените си устни, — забавно.

Никой не се засмя обаче. Черното стъпало и хората му гледаха твърдо и непоколебимо. Кай бе на път да се разплаче, само Баяз, по незнайни причини, бе запазил обичайното си добро настроение.

— Добре, Деветопръсти, слизай от коня. Бетод те иска жив, но ако се наложи, ще кандиса и на мъртъв. Слизай! Веднага!

Мислите на Логън се насочиха към евентуално бягство, след като се предадат. Черното стъпало надали щеше да допусне втора грешка, след като ги залови. Заради съпротивата си Логън най-вероятно щеше да бъде наритан до припадък, а можеха и да решат да му счупят капачките на коленете. Тримата щяха да са овързани като пилци за клане. Логън си се представи захвърлен на пода в тронната зала, овързан с половин миля вериги. Бетод ще се усмихва на трона си, а Калдер и Скейл сигурно ще го ръчкат с нещо остро и ще се хилят.

Огледа се. Видя хладните върхове на стрели и копия, както и студенината в очите на мъжете зад тях. Нямаше измъкване оттук.