Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Страхотна колекция — промърмори Логън и последва магьосника в безпорядъка.

— Купчина стар боклук предимно, но не може да няма нещо, което да си заслужава ровенето. — Баяз вдигна един шлем от комплект стара, лъскава броня и го огледа намръщено. — Какво ще кажеш за това?

— Никога не съм си падал много-много по броните.

— Да, и аз така реших, не ми изглеждаш такъв човек. Докато си на гърба на коня, всичко е наред, но наложи ли се да походиш, и ето ти проблем. — Той хвърли обратно шлема на стойката му и застана отпред, потънал в мисли и загледан в железния костюм. — Като си облечен с това, какво правиш, ако ти се допикае?

— Ъ… — смръщи чело Логън, но Баяз вече се отдалечаваше навътре с факлата.

— Сигурно доста оръжия си използвал досега, а, Деветопръсти господарю? Имаш ли предпочитания?

— Никога не съм имал — каза Логън и се наведе под една стърчаща от рафтовете алебарда. — Добрият войник никога не знае с какво ще му се наложи да се бие на другия ден.

— Разбира се, разбира се — закима Баяз и взе едно копие със страховито назъбено острие. Размаха го леко. Логън се отдръпна предпазливо. — Смъртоносно. Става да държиш някого на разстояние, но човек с копие се нуждае от много приятели около себе си, а и те също трябва да имат копия. — Той го хвърли обратно на рафта и продължи напред.

— Това изглежда страховито. — Баяз хвана чепатата дръжка на една секира с двустранно острие. Вдигна я и изруга. Вените на врата му изскочиха от напрежение. — Бая тежичка е! Можеш да убиеш човек с това! Направо можеш да го разцепиш на две! Стига да стои неподвижно. — Той я върна обратно с глух удар, от което целият рафт се разклати.

— Това е по-добро — каза Логън. Говореше за обикновен, здрав на вид меч в протрита ножница от кафява кожа.

— Определено, да. Много по-добро е. Това острие е изработено от самия Създател, Канедиас. — Той подаде на Логън факлата и взе в ръце меча. — Замислял ли си се някога, Деветопръсти господарю, че мечът не е като другите оръжия? Да, секири, боздугани и прочие, те са достатъчно смъртоносни, но висят на колана като неми добичета. — Погледът му пробяга по дръжката. Прост, лъщящ на светлината, хладен метал, леко набразден за по-добър захват. — А мечът… мечът има глас.

— А?

— Прибран в ножницата си, не говори много, това е ясно, ала сложиш ли просто ръка на дръжката, и той започва да шепти в ухото на врага. — Баяз обви с пръсти дръжката и стисна здраво. — Едно тихо предупреждение. Само една дума. Чуваш ли я?

Логън кимна бавно.

— И после, сравни я с наполовина изтегленото острие — прошепна магьосникът. Един фут от дължината на меча с тих звън излезе от ножницата. Откъм дръжката проблесна символ — една-единствена сребриста буква. Самото острие беше матово, но режещият му ръб искреше с хладна студенина. — Сега говори по-силно, нали? Просъсква страховити заплахи. Отправя смъртоносна закана. Чуваш ли я?

Логън кимна отново. Погледът му бе прикован в блестящото острие.

— А сега сравни с напълно извадения меч. — Баяз с рязко движение изтегли целия меч от ножницата. Разнесе се слаб звън. Вдигна го в изпъната напред ръка, така че върхът му затанцува на сантиметри от лицето на Логън. — Сега направо вика, нали? Пищи предизвикателно! Крещи и те подканва на двубой! Чуваш ли?

— Ммм — провлачи Логън и се наклони назад. Погледът му се кръстоса, прикован във върха на оръжието.

След това, за негово облекчение, магьосникът свали меча и внимателно го плъзна обратно в ножницата.

— Да, мечът има глас. Секири, боздугани и прочие са достатъчно смъртоносни, но мечът е изтънчено оръжие, подходящо за изтънчени мъже. А ти, Деветопръсти господарю, ти си по-изтънчен, отколкото изглеждаш. — Логън смръщи вежди, когато магьосникът му подаде меча. В много неща бе обвиняван досега, но никога в изтънченост. — Приеми го като подарък. Моите комплименти за добрите ти обноски.

Логън се замисли за момент. Не бе държал в ръце сносно оръжие отпреди да прекоси планините и не гореше от желание отново да хване такова. Но Бетод идваше — скоро. По-добре да имаш някое под ръка и да не ти потрябва, отколкото да ти потрябва и да го нямаш. Много по-добре е. Човек трябва да е реалист за тези неща.

— Благодаря — каза той и взе меча от Баяз, като в същото време му върна факлата.

Зад решетката на камината гореше малък огън и в стаята беше топло. А също уютно и приятно, но Логън не изпитваше удобство. Стоеше до прозореца и гледаше надолу към двора. Беше притеснен, изнервен и изплашен, точно като пред битка. Бетод идваше. Беше някъде там навън. На пътя в гората, между двата камъка или на моста, а може би дори минаваше през портата.