Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Е, добре, с теб съм.

Бетод се усмихна широко. Логън усети тръпка на горчиво разочарование. Беше очаквал повече от Първия магус. Проклет да е, защо не спира да се надява.

— Чудесно — промърмори кралят на северняците, — знаех си, че в крайна сметка ще се съгласиш с мен. — Той облиза устни като гладен човек, пред когото сервират вкусна храна. — Смятам да нахлуя в Англанд.

Баяз повдигна вежди и се засмя, после удари с ръка по масата.

— О, това ми хареса, направо страхотно! Решил си, че мирът не е решение за кралството ти, а? Клановете не са свикнали да живеят в разбирателство, нали? Мразят се помежду си, мразят и теб, прав ли съм?

— Е — усмихна се Бетод, — да кажем, че са малко непокорни.

— Обзалагам се, че са! Но пратиш ли ги на война със Съюза, и в миг се превръщат в задружен народ, нали така? И какво става, ако спечелиш? Ще бъдеш човекът, постигнал невъзможното! Човекът, прогонил проклетите южняци вън от Севера! Ще те обичат и — несъмнено — ще се боят от теб повече от всякога досега. Ако ли пък загубиш, е, поне ще държиш клановете ангажирани с работа за известно време, а това ще изстиска силите им. Сега си спомних защо те харесвах навремето! Отличен план!

— Разбира се. — Бетод не скри самодоволството си. — Но ние няма да загубим. Съюзът е слаб, арогантен и неподготвен. С твоя помощ…

— С моя помощ ли? — прекъсна го Баяз. — На прекалено много се надяваш.

— Но ти…

— А, това ли? — Магьосникът сви рамене. — Смятай ме за лъжец.

Баяз пъхна лулата в устата си. Настъпи момент на пълно вцепенение. Очите на Бетод се присвиха. Тези на Кориб се разшириха. Объркан, Скейл сбърчи чело. Усмивката постепенно се завърна на лицето на Логън.

— Лъжец? — просъска магьосницата. — Нещо повече от това, ако питаш мен! — Гласът й не бе изгубил напевността си, но сега напяваше различно — твърдо, пронизително и смъртоносно остро. — Ах, ти, стар червей такъв! Криеш се тук, зад високите си стени, с всичките ти служители, с всички тези книги! Твоето време отдавна отмина, глупако! Сега си само думи и прах! — Първият магус спокойно издуха облак дим. — Само думи и прах, стар червей такъв! Само почакай. Ще влезем в библиотеката ти! — Магьосникът внимателно постави лулата обратно на масата. От нея продължи да излиза струйка дим. — Ще се върнем в библиотеката ти! Ще съборим стените ти, ще изколим служителите ти, ще изгорим книгите ти! Ще…

— Тишина.

Бръчките по лицето на Баяз се задълбочиха още повече, отколкото при срещата с Калдер в двора преди няколко дни. Логън отново почувства нуждата да се отдръпне встрани, този път още по-настоятелна. Улови се, че оглежда стаята за място, където да се скрие. Устните на Кориб продължаваха да се движат, но от тях излизаше само неразбираемо грачене.

— Ще събориш стените ми, така ли? — промърмори Баяз. Сивите вежди се сключиха и дълбоки бразди се спуснаха към основата на носа му. — Ще избиеш служителите ми, а?

В стаята стана студено, независимо от горящата камина.

— И ще изгориш книгите ми, казваш? — прогърмя гласът на магьосника. — Много говориш, вещице!

Коленете на Кориб се огънаха. Бялата й ръка се вкопчи в рамката на вратата. Колиета и гривни издрънчаха, когато тя се свлече до стената.

— Само думи и прах съм бил, а? — Баяз вдигна четири пръста във въздуха. — Четири неща ти дадох, Бетод — слънцето през зимата, бурята през лятото и още две, които нямаше да познаеш, ако не беше моето изкуство. Какво получих от теб в замяна? Това езеро и тази долина, те, така или иначе, си бяха мои, и само още нещо. — Очите на Бетод прескочиха към Логън, после обратно към Баяз. — Все още си ми длъжник, а какво правиш ти, изпращаш вестоносци с искания, мислиш си, че можеш да ми заповядваш ? Не така разбирам аз добрите обноски.

Скейл най-после успя да се окопити и очите му направо щяха да изхвръкнат от орбитите си.

— Обноски ли? За какво са му на един крал обноски? Той взема, каквото си поиска! — При тези думи той пристъпи тежко към масата.

Скейл беше достатъчно едър и достатъчно зъл. Без съмнение, точният човек, който да те срита, когато си паднал. Но Логън не бе на земята, не още, и вече започваше да му дотяга от този надут пуяк. С ръка върху дръжката на меча, застана на пътя на Скейл.

— Достатъчно.

Принцът впери в Логън изцъклените си очи, вдигна масивния си юмрук и го стисна така здраво, че кокалчетата му побеляха.

— Не ме предизвиквай, Деветопръсти, долно псе такова! Дните ти са преброени! Мога да те стъпча като муха!