Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Това място е пълно с изненади, също като теб самия — каза Глокта и закуца към арката на входа.

— А няма да повярвате на каква цена го взех.

— Купили сме това място?

— О, не. Аз го купих. С парите от Рюз. И сега ви го давам под наем. — Очите на Северард проблеснаха на светлината от лампата. — Истинска златна мина е!

— Ха! — Глокта се засмя и внимателно тръгна надолу по стълбите. Отгоре на всичко и от правене на пари разбира. Може би един ден ще работя за архилектор Северард. И по-странни неща са ставали. Сянката му се просна напред в мрака. Заслиза настрана, като рак. Дясната ръка напред заопипва цепнатините между грапавите, каменни блокове в търсене на допълнително опора.

— Избите се простират с мили — промърмори зад гърба му Северард. — Имаме и собствен излаз на водните канали, а също и до отходната канализация, ако ви интересува канализацията. Според Фрост по нея може да се стигне чак до Агрионт, без да се налага въобще да излизаш на повърхността. — Подминаха тъмен коридор отляво, после друг отдясно. Продължиха бавно надолу.

— Това може да се окаже полезно.

— И аз така мисля, ако можеш да понесеш вонята.

Лампата освети тежка врата с малко прозорче с решетка в средата.

— Стигнахме — каза Северард и почука четири пъти, бързо.

След миг в тъмния отвор на прозорчето рязко изникна маскираното лице на практик Фрост.

— Ние сме.

В очите на албиноса не се четеше нито радост, че ги вижда, нито дори знак, че ги е познал. Както винаги, нищо в тези очи. Тежките резета се плъзнаха от другата страна и вратата гладко се отвори.

Вътре имаше маса, стол и факли по стените, които обаче не бяха запалени. Сигурно е било тъмно като в рог, преди да донесем тази малка лампа. Глокта погледна албиноса.

— Досега на тъмно ли стоя? — Едрият практик сви рамене. Глокта поклати глава. — Понякога се тревожа за теб, практик Фрост, наистина се тревожа.

— Той е ей там — каза Северард и се отправи към единия край на помещението. Токовете на ботушите му зачаткаха по каменните плочи на пода.

Някога помещението сигурно е било изба за вино: от двете страни имаше няколко тунелоподобни разклонения, преградени с тежки решетки.

— Глокта! — Салем Рюз стискаше здраво два от прътовете на решетката, а лицето му бе притиснато между тях.

Глокта спря пред „килията“ му и отпусна изтръпналия си крак.

— Как си, Рюз? Не очаквах да те видя пак така скоро.

Беше доста отслабнал, кожата му бе пребледняла и висеше отпуснато. Синините му все още не бяха изчезнали. Не изглежда добре, никак даже.

— Какво става? Глокта, моля те. Защо съм тук?

Е, какво пък.

— Изглежда архилекторът все още има нужда от теб. Иска да свидетелстваш. — Глокта се наведе към решетката. — Пред Камарата на лордовете — прошепна той.

— А после? — Рюз пребледня още повече.

— Ще видим. Англанд, Рюз, Англанд.

— А ако откажа?

— Да откажеш на архилектора? — Глокта тихо се засмя. — Не, не, не, Рюз. Не би искал да направиш подобно нещо.

Обърна се и тръгна към Северард.

— Имайте милост! Толкова е тъмно тук!

— Ще свикнеш! — викна му през рамо Глокта. Невероятно е с какво свикват хората.

В най-крайната „килия“ беше последният им затворник. Гол, окован с вериги за халка на стената и, естествено, с чувал на главата. Беше нисък и набит, но отиваше малко към дебел. По коленете му имаше пресни ожулвания, най-вероятно от хвърлянето му върху каменния под.

— Това е нашият убиец, значи?

При звука на гласа му, затворникът се превъртя на колене и опъна веригите си. Отпред на чувала му имаше засъхнало петно от кръв.

— Доста неприятен екземпляр е — каза Северард. — Ама сега не изглежда много страховит, а?

— Винаги така става, веднъж докарани до това положение. Къде ще работим?

— О, това ще ви хареса, инквизиторе.

— Една идея по-мелодраматично е — каза Глокта, — но не виждам защо не.

Стаята беше кръгла, с куполен таван. Целите стени бяха заети от странен стенопис. На фона на гора, върху тревата лежеше тялото на мъж. Кървеше от множество прободни рани. Нарисувани в профил, единайсет фигури се отдалечаваха от него. Пет на една страна и шест на друга. Бяха облечени в бяло и застанали в необичайни пози, а лицата им бяха неразличими. Бяха обърнати към друг мъж, целият в черно, с разперени встрани ръце. Зад гърба му беше нескопосано изрисувано море от цветни огньове. Ярката светлина от шестте лампи не допринасяше с нищо за по-добрия вид на творбата. Долнопробно качество, по-скоро декорация, отколкото произведение на изкуството, но независимо от това ефектът е потресаващ.