Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Нямам идея какво ще да е това — каза Северард.

— Гуфподая Шъшдател — изломоти практик Фрост.

— Разбира се — каза Глокта, вперил поглед в тъмната фигура с пламъците зад нея. — Трябва да научиш историята, практик Северард. Това е господарят Създател, Канедиас. — После се обърна и посочи фигурата на умиращия, на отсрещната стена. — А това е великият Ювенс, когото току-що е убил. — Описа кръг с ръка към фигурите в бяло. — Тези са чираците на Ювенс, магусите, идват да отмъстят за него. Страшните истории стават за плашене на малки деца.

— Що за човек би платил да му нарисуват такъв боклук по стените на избата? — каза Северард и поклати глава.

— О, навремето това беше доста популярно. В двореца има такъв стенопис. Това е копие, евтино копие. — Глокта погледна към мрачното, обвито в сенки, лице на Канедиас на стената, после към окървавения труп от другата страна. — И все пак има нещо мрачно в него, нали? Или по-скоро щеше да има, ако ме беше грижа за подобни неща. Кръв, огньове, смърт, отмъщение. Не мога да си представя обаче каква полза от него в избата. Сигурно нашият търговец е имал тъмна страна.

— Човек с пари винаги има тъмна страна — каза Северард. — А тези двамата кои са?

Глокта присви очи, взрян в двете малки, неясни очертания под двете ръце на Създателя.

— Кой знае, сигурно са неговите практици.

Северард се засмя. Изпод маската на Фрост се откъсна едва доловимо дихание, но в очите му не се появи и следа от развеселеност. Майко мила, сигурно направо умира от смях.

Глокта се завлече до масата в центъра на стаята. Два стола гледаха един срещу друг над гладката й повърхност. Единият беше в окаяно състояние и от вида на тези, които използваха и в килиите на Палатата на въпросите, но другият бе многократно по-внушителен. Подобен на кресло, почти като трон, с широки облегалки за ръце и висок гръб. Беше тапициран в кафява кожа.

Глокта подпря бастуна си на масата и внимателно се отпусна в меката кожа.

— О, това е един чудесен стол — шумно въздъхна той и протегна напред изморения си от дългото ходене крак. Нещо опря в него. Надзърна под масата. Там имаше вървяща в комплект със стола табуретка за крака.

Глокта килна назад глава и се засмя.

— О, това е невероятно! Наистина, нямаше нужда! — Той намести крака си на табуретката и от устните му се отрони въздишка.

— Дължим ви най-малко толкова — отвърна Северард и се облегна със скръстени ръце до кървящото тяло на Ювенс. — Изкарахме добри пари от Рюз, много добри. Винаги сте се отнасяли добре с нас и ние не го забравяме.

— Ъхъ — кимна Фрост.

— Ще ме разглезите. — Глокта погали полираното дърво на подлакътниците. Моите момчета. Къде щях да бъда без вас? Предполагам у дома, на легло, докато майка ми се суети около мен и се чуди как сега да ми намери добра булка. Погледна към инструментите си на масата. Сандъчето му, естествено, както и няколко други неща, доста поизносени, но с още живот в тях. Погледът му бе привлечен от чифт тесни ковашки клещи с дълги дръжки. Глокта погледна към Северард.

— Зъби?

— Реших, че ще е добро начало.

— Така да е. — Глокта прокара език по празните си венци и изпука едно по едно кокалчетата на ръцете си. — Зъби.

В момента, в който превръзката от устата му бе свалена, затворникът се разкрещя на стириянски. Започна да плюе и ругае, като не спираше да опъва веригите си. Глокта не разбра и дума от това, което казваше. Но май схващам общия смисъл. Предполагам, нещо доста обидно. Нещо за майките ни и така нататък. Добре, че не се обиждам лесно. Мъжът имаше суров вид. Лицето му бе изпъстрено със ситните белези от акне, а безформеният му нос изглежда бе чупен неведнъж. Какво разочарование. Надявах се от Текстилната гилдия да се бяха охарчили малко повечко този път, но това са търговците. Винаги търсят изгодната сделка.

Практик Фрост сложи край на пороя от неразбираеми ругатни с мощен удар в корема на затворника. Това ще го остави за известно време без дъх. Достатъчно дълго, поне да започне да схваща какво го чака.

— Така — каза Глокта, — край на глупостите. Знаем, че си професионалист и си дошъл със задача. За да я свършиш, трябва да се слееш с обстановката. А като не говориш дори езика, това не би било възможно, нали така?

— Чумата да ви тръшне, копелета! — Затворникът си бе възвърнал способността да диша, макар и със задъхване.

— Отлично! Непретенциозният стил ще пасне идеално на разговорите ни. Предчувствам, че ще имаме поне няколко такива. Има ли нещо, което да искаш да знаеш за нас, преди да започнем? Или си готов да минем по същество?