Джо Абъркромби - Гласът на острието

Това в ръката й приличаше на метален кръст, с три закривени остриета и една кука в другия край. От халка на дръжката му тръгваше верига и изчезваше в ръкава на червенокосата.

Ножоподобното полетя отново и мина само на инч от лицето на Логън, който успя да приклекне в последния момент. На връщане то задра в стената и пръсна сноп от искри, преди да тупне отново в ръката й. Тя го спусна на веригата и леко го разклати. Тръгна бавно напред и острието задрънча и затанцува по пода. Червенокосата тръсна отново китка и нещото полетя към Логън. Той се опита да го избегне, но то поряза гърдите му и изпръска стената с кръв.

Деветопръстия се хвърли към червенокосата, но протегнатите му ръце уловиха само въздух. Разнесе се тракане и Логън усети как кракът му бива издърпан изпод него. Глезенът му болезнено се извъртя, оплетен във веригата, докато онази се шмугваше под ръцете му. Той се просна по очи. В момента, в който се надигаше от земята, веригата се плъзна около гърлото му. Успя да пъхне ръката си под нея точно преди тя да се стегне. Сега коляното на червенокосата беше здраво притиснато в гърба му. Той я чу как съска под маската си, докато опъваше с всичка сила веригата. Тя се стесняваше все повече и започна да прорязва дланта му.

Логън изръмжа и се надигна на колене, после, макар и несигурно, на крака. Тя продължаваше да е на гърба му, натискаше надолу с цялата си тежест и опъваше веригата с всички сили. Логън размаха свободната си ръка, но не можа да я достигне, не можа и да я хвърли през глава — беше се залепила за него като пиявица.

Той направи няколко несигурни крачки назад и се стовари по гръб на пода.

Тежестта му смаза жената и тя тихо изпъшка в ухото му. Веригата се разхлаби достатъчно, за да успее да промуши главата си и да се освободи. Сграбчи я за гърлото с лявата си ръка и започна да стиска. Тя го удари с коляно, после няколко пъти с юмрук, но цялата тежест на Логън бе отпусната върху й и в ударите нямаше сила.

Лицата им бяха само на педя едно от друго, докато двамата ръмжаха и се зъбеха, досущ като две диви животни. От раната под окото му се отрониха няколко капки кръв и паднаха върху маската й. Едната й ръка се протегна и започна да бута нагоре лицето му. Пръстите й затърсиха очите му.

Логън изкрещя. Болката прониза главата му. Той пусна червенокосата и се изправи несигурно с ръка на лицето. Тя също скочи на крака, задави се и му нанесе шут в ребрата. Той се преви от удара, но другата му ръка продължаваше да стиска веригата и Логън я дръпна с всичка сила. Жената изпищя и политна към него с протегната напред ръка. Коляното му се заби в ребрата й и й изкара въздуха. Той сграбчи гърба на дрехата й и я запрати надолу по стълбите.

Тялото й се затъркаля и заподскача, преди да спре неподвижно в подножието на стълбището. Логън се изкуши да слезе и да довърши започнатото, но реши, че няма време за това. След нея щяха да дойдат други. Обърна се и закуца обратно, като не спираше да проклина навехнатия си глезен.

Звуците достигаха до Логън отвсякъде. Ехото им се носеше по коридорите кой знае откъде. Отдалеч се носеха тракане и тропот, викове и крясъци. Той продължи да накуцва в мрака, подпираше се с една ръка на стената, беше плувнал в пот. Надникна зад ъгъла, за да се увери, че е безопасно. Тогава усети нещо хладно на гърлото си. Нож.

— Още си жив, а? — прошепна един глас в ухото му. — Не умираш лесно, а, бял?

Феро. Логън бавно бутна ръката й настрани.

— Откъде взе ножа? — Прииска му се и той да имаше.

— Онзи ми го даде. — До стената лежеше тъмна фигура и цялата рогозка около нея беше подгизнала от кръв. — Насам.

Феро приклекна ниско в сенките и тръгна пълзешком по коридора. Звуците, идващи отдолу, бяха навсякъде около тях. Слязоха по стълбището и се озоваха в друг коридор, облицован с ламперия от тъмно дърво. Феро напредваше бързо, скачаше от сянка в сянка. Логън успяваше само да куца след нея, влачеше левия си крак и се стараеше да не стене от болка всеки път, когато отпускаше тежестта си върху него.

— Ето ги! Там! — От мрака зад тях изплуваха тъмни фигури. Логън понечи да побегне, но Феро вдигна ръка и го спря. От другия край на коридора идваха още маскирани. Той забеляза широка, открехната врата отляво на себе си.

— Влизай вътре! — Логън се шмугна през нея и Феро го последва. До вратата имаше някаква масивна мебел, шкаф с рафтове, по които бяха наредени множество чинии. Той го завлачи пред вратата и няколко от чиниите паднаха с трясък на пода. Логън облегна гръб на шкафа. Това щеше да ги задържи, поне за кратко.