Джо Абъркромби: Гласът на острието

— Май искаш да кажеш Каменодрискача — изсмя се Кървавия девет. — И к’во? За мен си просто следващият труп, нищо повече! — Той вдигна пред лицето си лявата си, омазана с кръв ръка, разпери пръсти и се ухили през дупката на мястото на безименния си пръст. — Наричат ме Кървавия девет.

— Да бе! — Каменотрошача отскубна маската от лицето си и я запрати на пода. — Лъжец! Много мъже в Севера са загубили пръсти. Не са всичките Деветопръстия!

— Не са. Но аз съм.

Огромното лице пред вратата се изкриви от злоба.

— Шибан лъжец! Мислиш си, че можеш да изплашиш Каменотрошача с чуждо име? Ще ти отворя задника от другата страна, червей такъв! Ще ти разпоря корема на кръст! Ще те върна при пръстта, шибан, лъжлив страхливецо!

— Ще ме убиеш? — Кървавия девет се разсмя още по-силно. — Тук аз убивам, глупако!

Край на приказките. Каменотрошача нападна със секира в едната ръка и боздуган в другата. И двете бяха масивни и тежки оръжия, но той ги въртеше със завидна бързина.

Боздуганът профуча и проби голяма дупка в единия прозорец. Секирата се спусна и отсече парче от дървената маса, което накара чиниите да подскочат и свещниците да се катурнат. Кървавия девет заподскача енергично и зачака удобен момент.

Докато се претъркулваше през масата, боздуганът мина само на инч от рамото му и се стовари на пода. Ударът разцепи на две една от каменните плочи и пръсна фонтан от ситни парченца натрошен камък. Каменотрошача продължи да размахва бясно оръжията си. Разцепи на две един стол, откърти голямо парче от каменната камина, накрая изкърти широка вдлъбнатина в стената. При следващата му атака секирата са заби дълбоко в масата и остана там достатъчно дълго, за да може Кървавия девет да замахне светкавично с меча и да разцепи на трески дръжката й. В ръката на Каменотрошача остана късо парче дърво. Той го захвърли настрана, развъртя боздугана и атакува още по-яростно.

Логън издебна боздугана да премине встрани, удари го с меча си точно под топката и тя отлетя към ъгъла на стаята, но Каменотрошача връхлетя върху него с разперени ръце. Беше твърде близо, за да използва дългото острие. Каменотрошача се ухили зловещо в момента, в който едрите му ръце обгръщаха тялото на Кървавия девет.

— Спипах те! — извика той и го стисна в здрава прегръдка.

Груба грешка. По-безопасно щеше да е, ако бе прегърнал буен огън.

Храс!

Челото на Кървавия девет се заби в устата на Каменотрошача. Усети как хватката около тялото му се отпуска и започна да се бори, да се дърпа, да извива рамене, да усуква тяло, също като къртица в дупката си. Отметна отново глава, колкото успя по-назад. Вторият удар с глава отвори огромна рана в основата на носа на Каменотрошача. Третият разцепи скулата му. Най-накрая ръцете се отвориха. Четвъртият удар счупи челюстта на здравеняка. Сега Кървавия девет стискаше противника си и се хилеше насреща му, докато смазваше с глава и без това разбитото му вече лице. Заприлича на кълвач. Пет. Шест. Седем. Осем. Ритъмът, с който трошеше костите на лицето му, подейства успокояващо на Кървавия девет. Девет. Той пусна тялото на Каменотрошача и то се свлече настрани и от смазаното му лице бликна кръв.

— Как ти хареса това? — изсмя се Кървавия девет и срита няколко пъти безжизненото тяло на Каменотрошача. Стаята се завъртя и затанцува пред очите му. Той се смееше, смееше се като побъркан. — Как ти хареса това… копеле… — Залитна и примигна, очите му започнаха да се притварят бавно, като догарящ лагерен огън. — Не… не е… достатъчно… — Свлече се на колене. Не е достатъчно. Има още за вършене, винаги има още.

— Не е достатъчно — изръмжа Кървавия девет, но времето му изтече…

… Логън изкрещя. Падна на пода. Болката го обгърна отвсякъде. Краката му, раменете, главата. Вика от болка, докато гърлото му не се напълни с кръв. Изкашля я, пое въздух, претърколи се и започна да се влачи по пода. Погледът му се замъгли. От гърлото му с хъркане излезе още кръв и потече по брадичката му. Започна да вие.

Тогава една ръка запуши устата му.

— Спри да ревеш, бял! Чуваш ли какво ти казвам? — Нечий глас зашепна припряно в ухото му. Странен, суров глас. — Спри да крещиш, или те оставям, разбра ли? Давам ти последен шанс! — Ръката пусна устата му. Въздухът излезе през стиснатите му зъби в пронизителен, жален стон, но не така силен като предишните.

Същата ръка стисна китката му и задърпа ръката му нагоре. Усети как рамото му се извъртя нагоре и под него се пъхна нещо твърдо. Беше истинско мъчение, дъхът му спря от болка.