Намираха се в просторна стая с тунеловиден таван. По-голямата част от едната стена, също облицована с ламперия, бе заета от два големи прозореца. Срещу тях имаше огромна, каменна камина. В средата имаше дълга маса с по десет стола от двете й страни. Беше сложена като за вечеря, с прибори и свещници. Стаята очевидно беше столова и имаше само един вход. Или изход.
Логън чу приглушени викове от другата страна на вратата. Шкафът се разклати зад гърба му, още една чиния се търкулна, отскочи от рамото му и се пръсна на парчета по каменния под.
— Страшен план, мамка му — озъби му се Феро. Логън продължаваше да натиска с гръб поклащащия се шкаф, но краката му започнаха да се плъзгат напред. Тя изтича до по-близкия прозорец и зачопли с пръсти по металните рамки около малките стъкла, но без успех.
Пред погледа на Логън попадна нещо. Стар, масивен меч висеше за украса на стената над камината. Оръжие. Той натисна за последно шкафа и изтича до стената. Сграбчи с две ръце дългата дръжка и отскубна меча от скобите. Върхът му бе заоблен като рало и тежкото му острие беше покрито с точици ръжда, но изглеждаше достатъчно здрав. С такова острие може и да не успееш да разсечеш някого на две, но със сигурност ще го извадиш от строя. Обърна се към вратата в момента, в който шкафът се наклони напред и изръси съдовете на пода. Иззад него нахлуха тъмни, маскирани фигури.
Първият държеше страховита секира, а този зад него имаше къс меч. След тях влезе трети, беше тъмнокож, с големи златни халки в ушите, и носеше по един извит кинжал във всяка ръка.
Тези оръжия не бяха предназначени просто да удариш човек по главата — не и ако не искаш да му разпилееш мозъка. Явно се бяха отказали от опитите да ги хванат живи. Тези оръжия бяха предназначени за убиване. И толкова по-добре, каза си Логън. В едно нещо Логън Деветопръстия го биваше най-много — да убива. Огледа маскираните, които прескачаха падналия шкаф и предпазливо се разгръщаха покрай стената. Погледна и Феро. Тя стоеше с нож в ръка, озъбена, с блеснали жълти очи. Пръстите му опипаха дръжката на меча — тежко и брутално оръжие. Най-после разполагаше точно с това, което му трябваше.
Логън изкрещя с пълно гърло, замахна с меча и се хвърли към най-близкия маскиран. Мъжът отскочи встрани, но върхът на острието го улучи в рамото и той залитна силно назад. Маскираният със секирата скочи откъм гърба му и замахна. Логън залитна и извика от болка, когато стъпи на навехнатия си крак.
Започна да размахва меча, но маскираните бяха прекалено много. Един прескочи масата и се вклини между него и Феро. Нещо го удари в гърба и той залитна напред. Извърна се рязко и замахна с меча. Улучи нещо меко. Някой изкрещя, но Логън вече се обръщаше отново към връхлитащия го със секирата. Настана бъркотия от маски, викове, ругатни, тежко дишащи, блъскащи се хора и звън на метал.
Логън въртеше меча, но започна да се изморява, всичко го болеше. С всеки следващ замах ръждивото острие тежеше все повече. Маскираните го избягваха с лекота, то се вкопаваше дълбоко в ламперията и мазилката зад нея и при всеки удар къртеше парчета дърво. Вибрирането му в стената почти го измъкваше от пръстите на Логън.
— Уууфф. — Едно коляно улучи Логън в корема. Нещо го блъсна в крака и той едва не падна. Чуваше нечии викове зад себе си, които сякаш идваха от много далеч. Боляха го гърдите, устата му щипеше. Имаше кръв по тялото си. Целият бе в кръв. Вече едва дишаше. Маскираните пристъпваха все по-близо, усмихваха си, предусещаха победата си. Логън се наклони назад към камината, кракът му се подхлъзна и той падна на коляно.
Всичко си има край.
Той повече не можеше да вдигне стария, тежък меч. Не му бяха останали сили. Никакви. Стаята започна да се замъглява пред очите му.
Всичко си има край, но някои неща не си отиват, а се спотайват неподвижни, забравени…
Студена тръпка премина през стомаха на Логън, чувство, което не бе изпитвал от много отдавна.
— Не — прошепна той, — аз се отървах от теб. — Но вече беше късно. Прекалено късно…
… Целият бе в кръв, но това е добре. Винаги имаше много кръв. Но е на колене, а това не е добре. Кървавия девет не коленичи пред никого. Пръстите му намериха цепнатина между камъните на камината, вкопаха се в нея като корените на вековно дърво и издърпаха нагоре тялото му. Кракът го болеше, но той се усмихна. Болката само подклажда огъня по-силно. Нещо отпред се раздвижи. Маскирани мъже. Врагове. Следователно, трупове.
Читать дальше