Джо Абъркромби - Гласът на острието

Една от палките го удари през ръката, втора по рамото, а трета в ребрата и Логън изръмжа от болка. Залитна назад, почти падна на колене, но продължи да ги отблъсква, доколкото можеше. Чу как някъде зад него Феро изкрещя, но не можа да прецени дали от ярост, или от болка, беше прекалено зает да получава удари.

Нещо тежко го фрасна по главата, достатъчно силно, за да го замае и запрати към трибуните. Логън падна по очи, първият ред пейки го удари в гърдите и изкара въздуха от дробовете му. В устата и по ръцете му потече кръв. Очите му бяха още насълзени от един удар в носа, а кокалчетата му бяха окървавени и почти толкова разкъсани, колкото и дрехите му. Полежа така за момент, събирайки колкото сила му бе останала. Забеляза дебело парче дърво между редовете. Хвана единия му край и го придърпа към себе си. Тежеше приятно в ръката му.

Пое дълбоко въздух и събра сили. Раздвижи леко ръце и крака — нямаше нищо счупено, освен носа, може би, но пък това съвсем не му бе за първи път. Чу нечии бавни стъпки да приближават отзад. Човекът явно за никъде не бързаше.

Логън бавно се надигна, опита се да изглежда като силно замаян. Тогава нададе рев и рязко се извъртя назад, замахна мощно надолу. Дървото се счупи с трясък на две в рамото на маскирания. Едната му половина отлетя зад гърба на мъжа и изтрака на земята. Човекът изстена приглушено и се свлече на колене със стиснати от болка очи. Едната му ръка сграбчи удареното място, а другата увисна безпомощно и пръстите й изпуснаха палката. Логън замахна с остатъка от дървото и го фрасна през лицето. Главата му се изметна силно назад и той падна по гръб в кръга. Маската му бе наполовина разкъсана и изпод нея бликна кръв.

Главата на Логън експлодира в ярка светлина. Той политна напред и падна на колене. Някой го беше ударил в тила. Здраво, при това. Започна да се олюлява, но успя да се задържи да не падне по очи в тревата. Размазаният му поглед се проясни и той видя червенокосата жена да вдига отново палката си над него.

Скочи на крака и се блъсна в нея. Сграбчи ръката й и започна да я дърпа напред-назад. Ушите му още кънтяха от удара и всичко наоколо се въртеше в кръг. Двамата започнаха да се блъскат със залитане из кръга и задърпаха палката като двама пияници, които се борят за бутилка. Логън усети, че тя го налага с юмрук в ребрата. Удряше здраво.

— Арррх — изкрещя той, но сега съзнанието му се проясни напълно, освен това жената тежеше наполовина на него. Изви ръката с палката зад гърба й. Тя отново го удари със свободната си ръка, този път отстрани в лицето и това за момент върна светлите проблясъци пред очите му, но той успя да хване и другата й ръка и да я прикове неподвижно. Извъртя я и я огъна с гръб назад върху коляното си.

Червенокосата започна да рита и да се бори, очите й бяха присвити от злоба. Логън успя да освободи дясната си ръка от под гърба й, вдигна я високо и стовари юмрука си върху корема й. Дъхът й изсвистя шумно, очите й изхвръкнаха и тя омекна върху коляното му. Той я метна напред, тя пропълзя по корем, вдигна маската си нагоре и повърна в тревата.

Логън се препъна, олюля се и разтърси глава. Опръска тревата около себе си с кръв и мръсотия. Освен повръщащата жена, на земята лежаха още четири черни фигури. Един от маскираните стенеше тихо при всеки следващ ритник, който Феро му нанасяше. Цялото й лице беше в кръв, но се усмихваше широко.

— Още съм жив — промърмори Логън. — Още съм… — През арката на входа идваха още маскирани. Той рязко се обърна и почти падна в тревата. От другата страна приближаваха нови четирима. Бяха в капан.

— Мърдай, бял! — Феро профуча покрай него, скочи на първия ред пейки, после на втория, третия. Препускаше нагоре по трибуната с големи скокове. Лудост. А като стигне до края, какво? Червенокосата беше спряла да повръща и пълзеше към палката си. Останалите маскирани приближаваха бързо. Много маскирани. Феро вече беше прекосила една четвърт до върха, подскачаше от ред на ред и караше дъските да пращят при всеки следващ скок. По нищо не й личеше да е уморена.

— Мамка му. — Логън хукна след нея, но само след десетина скока краката му отново започнаха да изгарят от болка. Отказа се от скоковете и продължи както може. При всяко прехвърляне на следващия ред поглеждаше назад към маскираните — една част скачаха нагоре след тях и се разгръщаха по редовете, други стояха, сочеха отдолу с ръце и крещяха.

Логън усети, че забавя темпото. Всеки следващ ред му се струваше висок като планина. Най-близкият маскиран вече бе само на няколко реда зад него. Продължи да се изкачва, изподраните му ръце сграбчваха отчаяно дървото, окървавените колене задираха в облегалките, чуваше собственото си учестено дишане сякаш в главата си, плувна в пот, но кожата му настръхна от страх. Изведнъж пред него се отвори пропаст. Той закова на място, задъхан, с размахани във въздуха ръце, на самия ръб на огромната бездна.