Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Не са си губили времето — каза Три дървета.

— Нови стени — добави Мрачния.

— Пълно е — промърмори Кучето.

Наистина, стените бяха доста. Една голяма опасваше града отвън, с добри защитни кули и бойници, както и дълбок ров отдолу. Втора, дори по-голяма, опасваше билото на хълма, където някога се бе издигал замъкът Скарлинг. Беше огромна. Кучето не можеше да си представи откъде са взели всичкия този камък.

— Най-високата стена, която съм виждал — каза той.

— Не ми харесва тая работа — поклати глава Три дървета. — Ако хванат Слабака, никога няма да можем да го измъкнем оттам.

— Ако хванат Слабака, оставаме петима, главатар. Веднага ще тръгнат да ни търсят. Той не е заплаха за никого, ама ние сме. Да го измъкваме оттам ще е най-малкият ни проблем. Той все някак ще се изниже, както винаги. Най-вероятно всички ни ще надживее.

— Не бих се изненадал — промърмори Три дървета. — С тази опасна работа, с която сме се захванали.

Промъкнаха се обратно през храсталака и се върнаха в лагера. Дау Черния ги чакаше в по-отвратително настроение от всякога. Тъл Дуру кърпеше дупка в палтото си и лицето му бе изкривено от напрежение, докато огромните му пръсти се бореха с тъничкото метално парче. Форли седеше, зареял поглед в небето.

— Как си, Форли? — попита Кучето.

— Зле, но нали трябва да те е страх, за да проявиш кураж.

— И аз така знам — ухили се Кучето. — Тогава, май и двамата сме герои, а?

— Така ще да е. — Слабака отвърна на усмивката му.

— Сигурен ли си, Форли? — попита сериозно Три дървета. — Сигурен ли си, че искаш да отидеш там? Влезеш ли веднъж, може да няма излизане, без значение колко те бива в приказките.

— Сигурен съм. Направо ще се насера от страх, но отивам. Там ще има повече полза от мен. Някой трябва да ги предупреди за шанка. Знаеш, че е така, главатар. Кой друг да свърши това?

Много бавно, като изгряващото на хоризонта слънце, възрастният воин кимна с глава. Както обикновено, не бързаше и обмисляше.

— Хубаво. Така да бъде. Кажи им, че чакам при стария мост. Кажи им, че съм сам, за всеки случай, ако Бетод реши, че не си добре дошъл, ясно?

— Разбрах. Сам си, Три дървета. Само двамата с теб сме се измъкнали от планините.

Шестимата се събраха един до друг и Форли се ухили на всеки един от тях.

— Е, момчета, добре си изкарахме заедно, а?

— Млъквай, Слабак — начумери се Дау. — Бетод няма нищо против теб. Ще се върнеш.

— Е, в случай че не стане така, добре си поживяхме.

Кучето неловко кимна с глава. Бяха отново същите мърляви лица, но сега по-мрачни от преди. Никой не искаше да остави друг от групата сам да се излага на опасност, но Форли беше прав, някой трябваше да свърши това и той бе най-подходящият. Понякога, реши Кучето, слабостта е по-здрав щит от силата. Бетод беше зъл копелдак, но беше умен. Шанка приближаваха и предупреждението бе важно за него. С малко късмет, щеше да прояви благодарност.

Тръгнаха заедно по пътеката до края на дърветата. После тя минаваше по стария мост и продължаваше да се вие из долината към Карлеон. Към крепостта на Бетод.

Форли пое дълбоко въздух и Кучето го шляпна по гърба.

— Късмет, Форли. Успех.

— И на теб. — Слабака стисна ръката му. — И на вас, момчета. — После се обърна и вдигнал високо глава, тръгна по пътеката.

— Късмет, Форли! — провикна се Дау за всеобща изненада.

Слабака спря за момент на билото на моста, обърна се и се ухили до уши. После се скри от поглед.

— Хващайте оръжията — въздъхна дълбоко Три дървета. — За всеки случай, ако Бетод реши да не се вслуша в разума. И чакате сигнала, нали?

Кучето сякаш чака цяла вечност. Скрит сред листата, мълчалив и неподвижен, загледан в новите стени на града. Лежеше по корем, с лък до себе си и си мислеше за това как я кара Форли. Беше дълго и напрегнато очакване. Накрая ги видя. От най-близката порта излязоха конници и прекосиха реката по един от новите мостове. Зад тях идваше каруца. Кучето не бе сигурен за какво може да им е тя, но нещо в нея не му хареса. Не видя Форли, но не знаеше дали това е за добро, или не.

Яздеха бързо, препуснаха през долината, покрай пътеката, към стария каменен мост над потока. Приближаваха право срещу него. Чу тропота на копитата. Сега бяха достатъчно близо да ги огледа и преброи. Носеха копия, щитове и добри брони. А също шлемове и ризници. Бяха десетима, като двама от тях седяха от двете страни на кочияша в каруцата и държаха някакви странни, къси лъкове, прикрепени напряко върху парчета дърво. Кучето не знаеше за какво се използват, но реши, че не иска да разбира. Той е този, който ще ги изненада, не те него.