Джо Абъркромби - Гласът на острието

Пропълзя обратно по корем, прегази потока и затича към края на дърветата, откъдето щеше да има добра видимост към стария мост. Три дървета, Тъл и Дау чакаха откъм близката страна на моста и Кучето им махна с ръка. Не видя Мрачния, който сигурно вече бе заел позиция по-назад сред дърветата. Показа със знак, че приближават ездачи, и вдигна юмрук, което означаваше десет. После постави длан на гърдите си, за да покаже броня.

Дау вдигна меча и секирата си, приклекна и безшумно затича към скалите отстрани на моста. Тъл Дуру се спусна по стръмния бряг на потока, който за късмет там бе дълбок едва до коляно, и се залепи с гръб за далечния край на каменната арка. Застана неподвижно, с вдигнат над водата меч. Кучето се притесни, че Тъл се виждаше идеално от неговото място, но пък за ездачите, които щяха да дойдат по пътеката, той бе напълно скрит. Още повече, те щяха да очакват само един човек и Кучето се надяваше да не бъдат подготвени за повече. Силно се надяваше, защото ако си направеха труда да проверят, групата му я чакаше сериозна неприятност.

Видя как Три дървета пристегна ремъците на щита към ръката си и застана в средата на пътеката откъм близката страна на моста. Изпънал врат, едър и непоклатим, той сякаш бе сам насред целия свят.

Тропотът на копита се усили и Кучето чу тракането на колелата на каруцата. Извади няколко стрели и ги заби в пръстта до себе си, за да са му под ръка. Опита се да преглътне страха. Пръстите му се разтрепериха, но това не бе проблем, когато дойдеше време, щяха да заработят безпроблемно.

— Чакай сигнала — зашепна той, — чакай сигнала.

Постави една стрела в лъка, опъна наполовина тетивата и се прицели в моста. Мамка му, така му се пикае.

Над билото на хълма се показа първият връх на копие, после и останалите го последваха. След тях се появиха подскачащи нагоре-надолу шлемове, после облечени в ризници гърди, глави на конете и не след дълго цялата група тръгна към моста. След тях се изтърколи каруцата с кочияша и странно въоръжените му пътници. Теглеше я дългокосмест, впрегатен кон.

Първият ездач забеляза над билото на моста чакащия Три дървета. Той подкара коня си право напред и Кучето въздъхна с облекчение, когато и останалите нетърпеливо го последваха накуп. Форли е казал каквото трябва — очакваха само един. Видя как Тъл надзърна нагоре изпод обраслата в мъх арка, когато копитата зачаткаха над главата му. Кучето прокле треперещите си ръце. Притесни се, че ще изпусне стрелата и ще провали засадата.

Каруцата спря на отсрещния бряг, двамата войници се изправиха и насочиха към Три дървета чудатите си лъкове. Кучето се прицели внимателно в единия и опъна докрай тетивата. В този момент повечето конници бяха на моста и конете им започнаха нервно да пристъпят, тревожни от факта, че са така нагъсто сбутани един в друг. Първият в колоната свали копието си и подкара бавно към Три дървета. Старото момче не помръдна от място. Нямаше да е той, ако го бе сторил. Остана като закован и така задържа войниците струпани на моста.

— Я гледай ти — чу Кучето гласа на предводителя на войниците. — Руд Три дървета. Мислехме те за отдавна мъртъв, старче. — Кучето позна гласа на войника. Беше един от хората на Бетод, когото познаваше от едно време. Наричаха го Злия.

— Аз пък казвам, че още ме бива за някоя и друга битка — отвърна Три дървета, без да помръдва от място.

Злия се огледа, обходи с поглед дърветата. Осъзнаваше, че не е в добра позиция, но прояви непредпазливост и не направи нищо по въпроса.

— Къде са останалите? Къде е онова копеле Дау?

— Само аз съм — вдигна рамене Три дървета.

— Обратно при пръстта, а? — Кучето забеляза широката усмивка на Злия под шлема му. — Жалко. Надявах аз да убия това мръсно копеле.

Кучето примижа, очакваше Дау всеки момент да изскочи иззад скалите, но това не се случи. Като никога, Черния чакаше сигнала.

— Къде е Бетод? — попита Три дървета.

— Кралят не излиза за такива като теб! Още повече, в момента е в Англанд, пердаши войниците на Съюза. Принц Калдер управлява, докато го няма.

— Принц, казваш — изсумтя презрително Три дървета. — Помня го от времето, когато сучеше от гърдата на майка си. Дори това не можеше да прави като хората.

— Много неща се промениха, старче. Всякакви неща.

Кучето нямаше търпение всичко да свърши, все едно как, направо не можеше повече да се стиска.

— Чакай сигнала — продължи да си нашепва той, като се надяваше това да спре треперенето на ръцете му.