Джо Абъркромби - Гласът на острието

Въпреки това странният лък избръмча и Три дървета се дръпна рязко назад от щита. За момент Кучето се притесни за него, но после видя, че стрелата е пробила дебелото дърво, минала е от другата страна и върхът й стърчеше точно пред лицето на Три дървета. Това е един свиреп, малък лък, помисли си Кучето.

Чу вика на Тъл и видя друг конник да полита надолу в потока. След него още един падна на земята, този път със стрела на Мрачния в гърба. Дау се извъртя и посече с меча си задните крака на коня на Злия. Животното залитна, плъзна се на една страна и хвърли ездача си на земята. На моста останаха само двама, приклещени от многото останали без ездачи коне, заградени от Тъл от едната страна на моста, и Дау и Три дървета, от другата. Двамата бяха прекалено гъсто притиснати, за да предприемат каквото и да било, и бяха изцяло на милостта на Мрачния. А както се видя, днес той не бе милостиво настроен, защото приключи набързо с тях.

Стрелецът в каруцата се опита да побегне. Той захвърли парчето дърво в ръцете си и изскочи от каруцата. Този път Кучето се прицели внимателно и стрелата му прониза мъжа точно между плешките. Събори го по очи, само след няколко крачки. Е, той опита да продължи с пълзене, но не стигна далеч. Кочияшът отново се надигна. Стенеше и стискаше стрелата в рамото си. По принцип, Кучето не убиваше паднали хора, но реши, че днес е добър ден за изключения. Стрелата му улучи кочияша в устата и това бе краят на онзи.

Кучето забеляза един да се отдалечава с накуцване, от бедрото му стърчеше стрела на Мрачния. Прицели се в него с последната си стрела, но Три дървета го изпревари и посече онзи в гърба. Още един от войниците се размърда и Кучето се прицели в него, но преди да пусне стрелата, Дау се намеси и отсече главата на нещастника. Всичко бе потънало в кръв. Конете продължаваха да цвилят и тъпчат на място, при което копитата им се хлъзгаха по окървавените камъни на моста.

Сега Кучето видя последния оцелял — Злия. Беше загубил шлема си при падането от коня и пълзеше на четири крака през потока, силно възпрепятстван от тежката ризница. Беше захвърлил и копието, и щита си, за да му е по-леко при бягството, но не осъзнаваше, че се е насочил право към Кучето.

— Искам го жив! — извика Три дървета. Тъл започна да се спуска по наклонения бряг, но напредваше бавно, защото непрекъснато се плъзгаше в калта. — Искам го жив! — Дау също се включи в преследването, пляскаше във водата и ругаеше. Злия наближи. Кучето чу накъсаното му дишане, докато се спускаше надолу към потока.

Стрелата му се заби в крака на Злия, точно под края на ризницата, и го повали настрани върху калния бряг. Кръвта му потече във водата. Той пропълзя нагоре към тревата.

— Достатъчно, Куче — извика Три дървета. — Казах, жив!

Кучето изскочи от дърветата и се спусна по брега. Извади ножа си. Тъл и Дау бяха още назад, но бързо приближаваха. Злия се претърколи по гръб с изкривено от болка лице и вдигна ръце.

— Добре, добре, аз хррр…

— Какво? Имаш да казваш нещо ли? — попита Кучето, надвесен над него.

— Хррр — изхърка отново Злия и на лицето му се изписа истинско недоумение. Ръката му се вкопчи в гърлото. Между пръстите му бликна кръв и потече по ризницата на гърдите му.

С плясък на вода, Дау дотича и погледна отгоре.

— Край с този — отбеляза кратко той.

— Защо така, Куче? — извика Три дървета, докато бързаше към тях.

— Ъ? — попита Кучето. После погледът му попадна върху окървавения нож в ръката му. Едва в този момент осъзна, че бе прерязал гърлото на Злия.

— Можехме да го разпитаме! — каза Три дървета. — Можеше да отнесе съобщение на Калдер, да знае кой е сторил това и защо!

— Събуди се, главатар — промърмори Тъл Дуру, който вече бе започнал да бърше меча си от кръвта. — Никой вече не го е еня за миналото и не спазва старите правила. Още повече, скоро ще ни погнат, така или иначе. По-добре да не им казваме много.

Дау плесна Кучето по рамото.

— Имаш право. И главата на това копеле е достатъчна като послание. — Кучето не бе убеден, че има нужда от одобрението на Дау, но вече беше късно. Трябваха му само два-три удара, за да я отсече. Дау я вдигна за косата и я понесе небрежно, сякаш беше торба с картофи. По път вдигна едно от падналите в потока копия и си избра място.

— Нещата вече не са като едно време — мърмореше Три дървета, докато вървеше обратно към моста, където Дау вече оглеждаше телата на войниците.

Кучето го последва и видя как Дау забучи главата на Злия на копието, заби тъпия край в пръстта и отстъпи назад с ръце на кръста, за да се полюбува на работата си. Завъртя главата леко надясно, после пак наляво, докато я нагласи добре. Усмихна се на Кучето.