Никълъс Спаркс - Последна песен

Странно, колко се променя човек, когато забави ритъм.

— Наясно си, че наближава краят, нали? — дочу някой да я пита.

Потънала в мисли, не бе забелязала Ашли, но разпозна гласа й.

— Моля? — обърна се Рони бавно към блондинката.

— Искам да кажа, че се радвам, задето Уил те покани на сватбата. Позабавлявай се, понеже не остава много. Той заминава след няколко седмици. Мислила ли си за това?

— Не смятам, че е твоя работа — прекъсна я Рони.

— Дори да кроите планове да продължите да се виждате, смяташ ли, че майката на Уил ще те приеме? — продължи Ашли. — Мегън се сгодява на два пъти, но тя й отпъди кандидатите. И с теб ще постъпи така, независимо дали ти харесва или не. Дори и да не изляза права обаче, ти ще си тръгнеш, той ще си тръгне и всичко ще приключи.

Рони застина, омерзена, че Ашли изрича гласно най-мрачните й опасения. Ала това момиче вече й беше дошло до гуша.

— Виж какво, Ашли — подхвана Рони и пристъпи към нея. — Слушай внимателно, за да ти стане ясно — пристъпи още по-напред, докато лицата им почти се допряха. — Писна ми от глупостите ти, така че престани да ме заговаряш. Опиташ ли пак, ще избия белосаните зъби от устата ти. Схвана ли?

Изражението й явно убеди Ашли, че говори сериозно. Тя се обърна бързо и безмълвно се оттегли в безопасност под шатрата.

По-късно, застанала на кея зад къщата, Рони изпитваше задоволство, че най-сетне е затворила устата на Ашли. Думите на злобната блондинка обаче я жегнаха дълбоко. Уил заминаваше за „Вандербилт“ след две седмици, а тя щеше да си тръгне малко след него. Не знаеше какво ще стане с тях. Само едно беше сигурно — всичко щеше да се промени.

И как иначе? Ежедневните срещи поддържаха връзката им досега, а колкото и да се стараеше, Рони не успяваше да си представи как ще общуват по телефона или с писма. Е, имаше и други варианти, естествено — видеокамерата на компютъра й например — но те ни най-малко не можеха да се сравняват със сегашните.

Което означаваше… какво?

Зад нея тържеството беше в разгара си. Махнаха столовете от временната площадка и тя се превърна в дансинг. От кея Рони усмихнато проследи как Уил танцува поне два пъти с шестгодишната шаферка и веднъж със сестра си. Няколко минути след разпрата с Ашли видя как Мегън и Даниъл разрязват сватбената торта. Музикантите засвириха отново. Том покани на танц Мегън. После младоженката хвърли сватбения букет, а крясъкът на младата жена, която го хвана, сигурно се разнесе над всички околни къщи.

— Ето те и теб! — прекъсна съзерцанието й Уил и се спусна по алеята към нея. — Търсих те навсякъде. Време е за танца.

Тя го проследи с поглед как приближава, опитвайки си да си представи как биха се чувствали на нейно място момичетата, които щеше да срещне в колежа. Вероятно онемели като нея.

Уил прескочи последните няколко стъпала. Рони отклони очи. Да наблюдава водите й беше по-лесно, отколкото да срещне погледа му.

Той я познаваше достатъчно добре и долови, че нещо не е наред.

— Какво има?

Тя не отговори веднага и Уил нежно отметна кичур от косите й.

— Кажи ми — тихо настоя.

Рони затвори очи, после ги отвори и се обърна към него.

— Какво ще стане с нас след това? С теб и мен?

Уил се намръщи загрижено.

— Не разбирам какво имаш предвид…

— Напротив, разбираш — усмихна се тъжно Рони. Когато той отпусна длан, усети, че е права. — Няма да е същото.

— Това не означава, че трябва да се примирим.

— Лесно е на думи.

— От Нашвил до Ню Йорк не е много път… Два часа със самолет? Не се налага да вървим пеш.

— И ти ще идваш да ме виждаш? — Рони усети как гласът й потреперва.

— Разбира се. Надявам се и ти да ми гостуваш в Нашвил.

Уил я прегърна и продължи:

— Не знам как ти хрумнаха тези мисли сега, но не си права. Искам да кажа… и аз разбирам, че няма да е същото, но това не означава, че не може да е дори по-добре. Сестра ми живее в Ню Йорк, помниш ли? А има и ваканции. През есента, през пролетта, по Коледа, през лятото… И както казах, лесно е да си гостуваме дори в събота и неделя.

Рони се запита как ли ще приемат това родителите му, но замълча.

— Какво има? — възкликна Уил. — Нима не искаш да опитаме?

— Искам, разбира се.

— Тогава ще намерим начин, нали? — увери я Уил и след кратко мълчание добави: — Искам да бъда с теб колкото може по-дълго. Ти си умна, забавна, честна. Вярвам ти. Вярвам в нас. Заминавам, наистина, а и ти се връщаш у дома, но това не променя чувствата ми. И „Вандербилт“ няма да ги промени. Обичам те много.