Никълъс Спаркс - Последна песен

Всеки момент очакваше през прозореца да изхвърчи някой стол. Или двамата да се втурнат в кабинета и Сюзън да я удуши.

— Уил, моля те… дори ако приемем, че говориш истината, как се е озовал той тук? Забрави ли охраната? Всички съдии в околността присъстват на сватбата. Шерифът наблюдаваше шосето, за бога! Това момиче има пръст в цялата работа! Не отричай… по лицето ти чета, че съм права… И какво правехте с нея в яхтата на баща ти, между другото?

Сюзън произнесе думите „това момиче“, сякаш описва нещо противно, което е настъпила и не може да го изтърка от подметките си.

— Мамо…

— Престани! Не си намирай оправдания! Провалихте сватбата на Мегън, Уил, не разбираш ли? Нейната сватба . Знаеш колко важно бе тържеството за всички ни. Знаеш колко усилия хвърлихме с баща ти да се подготвим!

— Не съм го направил нарочно…

— Няма значение, Уил — Рони чу как Сюзън пое дълбоко дъх. — Знаеше какво ще последва, ако я поканиш. Знаеш, че тя не е като нас…

— Ти дори не й даде шанс…

— Съдия Чеймбърс я позна! Каза ми, че в края на месеца ще я съдят за кражба! Или те е лъгала, или ти си лъгал мен!

Възцари се тягостна тишина. Рони неволно се напрегна да чуе отговора на Уил. Той отрони тихо:

— Не ти казах, защото знаех, че няма да разбереш.

— Уил, скъпи… не разбираш ли, че заслужаваш много повече? Животът е пред теб и не ти е нужна някоя като нея. Чаках сам да го осъзнаеш, но заслепен от чувствата, явно не виждаш очевидното. Тя не е достойна за теб! Не е от нашата класа. Не е!

Гласовете се надигнаха отново. На Рони й призля. Едва се сдържаше да не повърне. Сюзън не беше права във всяко отношение, но не грешеше в едно — че Рони е причина за появата на Маркъс. Защо не се беше доверила на интуицията си и не бе останала у дома? Мястото й не беше тук.

— Добре ли си? — попита Том. Стоеше пред вратата, стиснал ключовете за колата си.

— Наистина съжалявам, господин Блекли — отвърна Рони. — Не исках да създавам проблеми.

— Знам — отвърна той.

Въпреки съчувствения му тон Рони беше уверена, че и той е разтревожен. И как иначе? Макар никой да не бе наранен сериозно, двама гости бяха пострадали в суматохата и бяха откарани в болницата. Рони обаче бе благодарна, че Том сдържа емоциите си. Ако беше повишил тон, тя щеше да избухне в сълзи.

— Да те откарам ли у дома? Тук е голяма бъркотия. Баща ти едва ли ще успее да се добре до къщата.

Рони кимна.

— Да — стана, пооправи роклята и се помоли мислено да не повърне по пътя. — Ще предадете ли на Уил най-добри пожелания. И че повече няма да излизам с него.

Том кимна.

— Да. Няма проблем.

Не повърна в колата и не се разплака по сякаш безкрайния път към дома. Том също, но това не беше особено смайващо.

Къщата бе притихнала, лампите изгасени, а Джона и баща й — потънали в сън. В коридора чу колко дълбоко диша баща й — дълбоко и тежко, сякаш след дълъг, изнурителен ден. Ала единствената й мисъл, когато се сви в леглото и се разплака, беше, че няма по-дълъг и по-тежък ден от този, който току-що бе преживяла.

Очите й бяха още подпухнали и зачервени, когато някой я раздруса и я събуди. Рони присви очи и видя седналия до нея Джона.

— Ставай!

Спомените от предишната нощ и думите на Сюзън изплуваха в съзнанието й. Отново й призля.

— Не искам да ставам.

— Нямаш избор. Някой те търси.

— Уил?

— Не — отвърна Джона.

— Някой друг.

— Помоли татко да го отпрати — каза Рони и се зави през глава.

— Той още спи. Освен това тя търси теб.

— Коя тя?

— Не знам, но те чака навън. И е готина.

Рони си навлече джинсите и тениската и предпазливо излезе на верандата. Посетителката я изненада.

— Изглеждаш ужасно — започна без предисловия Мегън.

Беше облечена в къси панталони и потник, ала Джона бе прав — отблизо изглеждаше още по-красива, отколкото на сватбата вчера. Излъчваше увереност, която накара Рони да се почувства много години по-малка.

— Наистина съжалявам, че ти провалих сватбата… — подхвана тя.

Мегън вдигна ръка.

— Не си я провалила — усмихна се леко тя. — Направи я… паметна…

Рони усети как очите й се напълват със сълзи.

— Не плачи — меко каза Мегън. — Не те виня. Друг е причината. Маркъс.

Рони примигна.

— Да, знам какво е станало. С Уил говорихме, когато мама приключи с него. Мисля, че съм наясно с всичко. И както казах, не те виня. Маркъс е луд. Винаги е бил такъв.

Рони преглътна. Макар Мегън да й прощаваше — или може би точно защото проявяваше разбиране — угризенията й се задълбочиха.