Никълъс Спаркс - Последна песен

Усещаше, че той говори искрено, но някакво тъничко гласче отвътре не й даваше мира с въпроса колко летни романси са устояли на изпитанието на времето. Не много, и причината не беше в чувствата. Хората се променят. Интересите им също. Самата тя го доказваше ярко.

Ала да го изгуби й се струваше непоносимо. Обичаше го, винаги щеше да го обича. И когато Уил се наведе да я целуне, тя се пристисна силно към него. Той я прегърна, а ръцете й погалиха гърба и раменете му, усещайки стаената в тях сила. Знаеше, че Уил иска повече, но досега не беше готова да му го даде. В този момент обаче почувства, че няма друг избор. Този единствен миг беше техен и само техен.

— Искаш ли да отидем на яхтата на баща ми? — едновременно нежно и настойчиво попита той.

Рони се разтрепери, несигурна дали е готова за онова, което щеше да последва. Същевременно усещаше и непреодолим подтик да приеме.

— Добре — прошепна тя.

Уил я стисна за ръката. Стори й се не по-малко напрегнат от нея. Знаеше, че може да промени решението си, но не искаше да спре. Искаше да запомни първия път, искаше да бъде с човек, когото наистина обича. Докато вървяха към яхтата, тя само смътно долавяше как въздухът захладнява, а гостите кръжат по дансинга. Отстрани Сюзън разговаряше с възрастния мъж, който по-рано я наблюдаваше. Отново я загложди мисълта, че го познава отнякъде.

— Толкова сладка реч, ще ми се да я бях записал — каза някой провлачено.

Уил трепна. Гласът долиташе откъм далечния край на кея. Макар да оставаше скрит в сенките, Рони веднага разбра кой е. Блейз я беше предупредила. Маркъс пристъпи напред и запали огнено кълбо.

— Честно ти казвам, богаташче. Направо я омая — ухили се той. — Цялата е твоя. Почти.

Уил пристъпи напред.

— Изчезвай оттук!

Маркъс завъртя огненото кълбо между пръстите си.

— Или какво? Ще повикаш ченгетата? Знам, че не си по тази част.

Уил замръзна. Маркъс очевидно го беше засегнал, макар Рони да не разбираше с какво.

— Това е частна собственост — каза Уил, но гласът му прозвуча колебливо.

— Харесва ми тук. Съседите са дружелюбни хора, построили са хубава дървена алея покрай брега. Обичам да се разхождам по нея. Да се наслаждавам на гледката.

— Празнуваме сватбата на сестра ми — просъска Уил.

— Винаги съм я харесвал — констатира Маркъс. — Дори веднъж я поканих на среща. Но ме отблъсна. Представяш ли си? — преди Уил да успее да отговори, Маркъс махна към множеството. — Видях Скот, държи се така, сякаш си няма никакви грижи. Чудно? Не го ли гризе съвестта? А и твоята не е много чиста май. Обзалагам се, не си казал на мамчето, че малката ти курва ще я пратят в затвора.

Тялото на Уил се изопна като струна.

— Съдията обаче няма да пропусне да я осведоми.

Съдията…

Внезапно Рони се досети защо възрастният мъж й се струва познат… В момента той разговаряше със Сюзън.

Дъхът застина в гърлото й.

О… Боже…

В същия момент Уил пусна ръката й. Хвърли се към Маркъс, той го замери с огненото кълбо и скочи върху алеята. Втурна се към двора близо до ъгъла на палатката, ала Уил беше бърз като светкавица. Настигна го за секунди, но щом Маркъс хвърли поглед през рамо, изражението му й подсказа, че очаква точно това.

За миг се почуди защо, но забеляза как Маркъс се шмугва към въжетата, които поддържат шатрата…

Рони се спусна към тях.

— Уил, недей! Спри! — изкрещя тя.

Твърде късно.

Уил сграбчи Маркъс, събори го и телата им се заплетоха във въжетата. Клиновете се измъкнаха и Рони с ужас проследи как единият край на палатката започва да рухва.

Хората се развикаха, една от ледените скулптури се катурна с трясък, а гостите се разбягаха с писъци. Уил и Маркъс се боричкаха на земята. Накрая Маркъс успя да се измъкне, побягна към крайбрежната алея и изчезна зад съседната къща.

В последвалата суматоха Рони се зачуди дали някой изобщо ще си спомни да е виждал Маркъс.

Но нея определено щяха да я запомнят. Седнала в кабинета, Рони се чувстваше като дванадесетгодишно хлапе. Искаше само да избяга възможно най-далеч и да се свие под одеялото вкъщи.

Чуваше как Сюзън крещи в съседната стая и отново и отново си представяше как шатрата се катурва върху гостите.

— Тя провали сватбата на сестра ти!

— Нищо подобно! — извика Уил. — Казах ти какво стана!

— Очакваш да повярвам, че си се опитвал да спреш някакъв злонамерен пришълец!

— Това е истината!

Рони не знаеше защо Уил не споменава Маркъс, но за нищо на света не възнамеряваше да внася уточнения.