Никълъс Спаркс - Последна песен

Баща й прекоси алеята, без да отлепя очи от къщата — точно като нея, когато за пръв път я видя. Вече беше по-свикнала, но въпреки това имението й вдъхваше страхопочитание. Като добавеше гостите — не бе виждала толкова смокинги и вечерни рокли на едно място — вече се чувстваше неуместно.

Отпред мъж в тъмен костюм насочваше колите. Преди да се усети, редът й да слезе дойде. Мъжът отвори вратата и й подаде ръка. Баща й я потупа по крака.

— Ще се справиш — усмихна се той. — И се забавлявай!

— Благодаря, татко.

Погледна се за последно в огледалото и слезе от колата. Пооправи роклята и усети, че права диша по-лесно. Парапетите на верандата бяха украсени с лалета и лилии. Рони се насочи към вратата, която рязко се отвори.

В смокинг Уил не приличаше изобщо на голия до кръста волейболист, както го беше видяла за пръв път, нито пък на небрежния южняк, който я бе завел да ловят риба. Сега сякаш зърна успелия, елегантен мъж, в който щеше да се превърне след няколко години. Някак си не бе очаквала да изглежда толкова… изтънчено. Накани се да се пошегува колко добре му се отразява „един дълъг душ“, но осъзна, че той дори не я е поздравил.

Само я гледаше втренчено. В проточилото се мълчание пеперудите в стомаха й се превърнаха в птици. Загложди я мисълта, че е объркала нещо. Пристигнала е по-рано или е прекалила с роклята и грима… Въображението й рисуваше все по-мрачни картини, когато най-сетне той се усмихна леко.

— Изглеждаш… невероятно — каза и Рони се поотпусна. Е, поне малко. Още не беше видяла Сюзън, а дотогава щеше да тръпне тревожно. Все пак се зарадва, че Уил я харесва.

— Не смяташ, че е прекалено? — попита тя.

Уил пристъпи към нея и я прегърна леко през кръста.

— Определено не.

— Но не и твърде скромно, нали?

— Точно както трябва — прошепна Уил.

Тя се протегна, пооправи папийонката му и го погали по лицето.

— Длъжна съм да призная, че и ти изглеждаш впечатляващо.

Мрачните й предчувствия не се сбъднаха. Оказа се, че повечето официални снимки вече са готови и с Уил успяха да си поговорят, преди да започне церемонията. Всъщност по-скоро се разхождаха наоколо и Рони се дивеше на обстановката. Задната част на къщата бе напълно преоформена, а басейнът — покрит с временна площадка, която изобщо не изглеждаше временна. Върху нея бяха подредени бели столове, обърнати към белия подиум, където Мегън и избраникът й щяха да се врекат във вечна вярност. В двора бяха оформени нови алеи към масите под масивната бяла шатра, където щяха да поднесат вечеря.

Гостите оправдаха очакванията й. Освен Уил, единствените й познати бяха Скот, Ашли и Кейси и никой от тях не остана особено очарован да я види. Не че имаше значение. Щом заеха местата си, всички, вероятно с изключение на Уил, впериха погледи към мястото, откъдето щеше да се появи Мегън. Застанал край подиума, Уил не отлепяше очи от Рони.

Искаше й се да остане възможно най-незабележима, затова избра място на предпоследния ред и далеч от алеята. Засега не забелязваше Сюзън, която навярно се въртеше край Мегън. Молеше се майката на Уил да я види едва след церемонията. Ако странеше от центъра на събитията, Сюзън може би нямаше да я забележи и тогава. Това обаче едва ли беше възможно, понеже Уил щеше да дойде при нея.

— Извинете — каза й някой.

Рони вдигна поглед към възрастен мъж и съпругата му, които се опитваха да минат пред нея към празните столове в далечния край на редицата.

— По-лесно е да се преместя — предложи тя.

— Няма ли да ви затрудним?

— Никак — отвърна Рони и седна на последния свободен стол. Лицето на мъжа й се стори някак познато. Замисли се дали не го е виждала в аквариума, но отхвърли предположението.

Догадките й прекъсна струнен квартет, който засвири „Сватбения марш“. Рони и останалите гости извърнаха очи към къщата. Всички ахнаха, когато Мегън се появи на верандата. Заслиза към баща си, който я очакваше пред стълбището. Рони заключи, че за пръв път вижда толкова красива младоженка.

Очарована от Мегън, тя не забеляза, че възрастният мъж редом сякаш е по-заинтригуван от нея, а не от сестрата на Уил.

Церемонията беше елегантна, ала изненадващо съкровена. Пасторът прочете откъс от Библията, а Мегън и Даниъл — клетвата, която бяха написали заедно. Обещаха си търпение в миговете, когато е трудно да го запазиш, и честност, когато предпочиташ да излъжеш. Всеки посвоему призна, че истинската отдаденост се доказва с времето.

Когато си разменяха пръстените, Рони оцени избора им да проведат сватбата на открито. Беше по-нетрадиционна от църковните церемонии, на които беше присъствала, ала все пак тържествена и съвършена до последния детайл.