Никълъс Спаркс - Последна песен

Разбра и колко прав беше Уил, че Мегън ще й допадне. Другите младоженки, които бе виждала, се опитваха всячески да остават в центъра на вниманието или пък се притесняваха, когато сценарият се обърка. Мегън обаче очевидно се забавляваше искрено. Когато баща й я поведе по алеята, тя смигна на неколцина приятели и спря да прегърне баба си. Един малчуган — мила малка буболечка в смокинг — тръгна да поднесе пръстените, но спря по средата на алеята и се сгуши в скута на майка си. Мегън обаче се разсмя весело, разведрявайки мимолетното напрежение.

После тя отдели повече време на гостите си, вместо на лъскавите сватбени снимки. Рони си помисли, че сестрата на Уил е или невероятно самоуверена, или напълно непосветена в усилията на майка си да изглади и най-дребния детайл от церемонията. Дори отстрани тя разбираше, че Мегън нарушава подготвения от Сюзън сценарий.

— Дължиш ми един танц — прошепна й Уил.

Обърна се и отново се смая колко красив изглежда.

— Не мисля, че това влизаше в сделката — отвърна тя. — Каза, че просто искаш да присъствам на сватбата.

— Какво? Не искаш да танцуваш с мен?

— Не чувам музика.

— По-късно ще има.

— Аха — рече Рони. — В такъв случай ще си помисля. Не трябваше ли да позираш за снимки?

— Няколко часа все това правя. Дадох си почивка.

— Заболяха те скулите да се усмихваш?

— Нещо такова. О, забравих да ти кажа, че ще вечеряш на маса шестнадесет със Скот, Ашли и Кейси.

Ухаа.

— Страхотно — отвърна Рони.

— Няма да е чак толкова зле — усмихна се Уил. — Те ще се държат прилично. Иначе майка ми ще им откъсне главите.

Дойде ред на Рони да се засмее.

— Предай на майка си, че се е справила блестящо с организацията. Чудесно е.

— Непременно — обеща Уил и продължи да се взира в нея, докато по мегафона не извикаха името му. Обърнаха се и на Рони й се стори, че Мегън изглежда леко изненадана от отсъствието му.

— Трябва да се връщам — каза Уил. — Но на вечерята ще се видим пак. И не забравяй за танца.

За кой ли път Рони си помисли колко неустоимо изглежда той.

— Предупреждавам те, че краката вече ме болят.

Той положи длан върху сърцето си.

— Обещавам да не ти се подигравам, ако куцаш.

— О, покорно благодаря.

Той се наведе и я целуна.

— Споменах ли колко красива изглеждаш тази вечер?

Тя се усмихна, вкусвайки допира на устните му върху своите.

— Не. От двадесет минути не си. Върви сега. Чакат те, а не искам да си навличаш неприятности.

Той я целуна отново и се присъедини към роднините на младоженците. Обзета от задоволство, Рони се обърна и забеляза как възрастният мъж, на когото бе отстъпила място, я наблюдава съсредоточено.

По време на вечерята Скот, Ашли и Кейси не си правеха труда да я включват в разговора, но Рони откри, че това изобщо не я смущава. Не беше в настроение да говори с тях, нито пък беше гладна. Хапна няколко залъка, извини се и се отправи към верандата. Оттам се откриваше панорамна гледка към празнично украсената градина, която в тъмното изглеждаше още по-очарователна. Шатрите излъчваха мека светлина под сребристото сияние на луната. Разговорите се сливаха с музиката и Рони се почуди как ли би прекарала тази нощ, ако си беше у дома в Ню Йорк. Напоследък се обаждаше все по-рядко на Кейла. Макар все още да я смяташе за приятелка, осъзна, че тамошният свят никак не й липсва. От седмици не й бе хрумвало да отиде на клуб и когато Кейла й разказваше за поредното „най-прекрасно“ момче, с което се е запознала, мислите на Рони отлитаха към Уил. Знаеше, че новият познайник на Кейла не можеше да се сравнява с него.

Не споделяше много с нея. Осведоми я, че с Уил са все още заедно, но споменеше ли как прекарват дните — разходки по плажа, риболов — усещаше, че Кейла е на съвсем друга вълна. Не успяваше да осъзнае колко щастлива е Рони просто да усеща присъствието на Уил. Рони се питаше как ли ще се разбират двете, когато се върне в Ню Йорк. Тук се беше променила много, докато приятелката й явно си оставаше същата. Рони усещаше, че интересът й към клубовете се е изпарил напълно. Всъщност се чудеше с какво изобщо са я привличали — музиката беше прекалено шумна, а младежите си търсеха момиче за една нощ. Ако преживяването наистина беше толкова вълнуващо, защо всички пиеха и взимаха наркотици с надеждата да го направят по-забавно? Не звучеше логично. До слуха й долетя грохотът на океанските вълни и Рони осъзна, че винаги е знаела истината.

Искаше да поправи и отношенията с майка си. Благодарение на баща си бе научила, че с родителите може да се общува нормално. Макар да не се залъгваше, че Ким се доверява като него, разбираше колко им вреди непрекъснатото напрежение. Ако опиташе да разговаря с майка си, както говореше с баща си, отношенията им навярно щяха да се уталожат.