Никълъс Спаркс - Последна песен

Девет огнени топки. Не всички наведнъж, разбира се. Обикновено използваха шест. Но ако добавеха по още някоя тук-там, нещо неочаквано, щяха да съберат повече пари. И след няколко дни той щеше да бъде във Флорида. Сам. Теди, Ланс и Блейз щяха да останат тук. За негова радост. Бяха му дошли до гуша.

Вече потънал в планове за предстоящото пътуване, Маркъс разсеяно забеляза как Блейз мокри топките със запалителната течност точно над блузата, която ще носи по време на шоуто.

Лесно спечелиха мача от първия кръг. Уил и Скот почти не се изпотиха. Във втория кръг им беше дори още по-лесно — противниците им спечелиха само една точка. В третия се наложи да се потрудят. Играта завърши категорично в тяхна полза, но Уил остана с впечатление, че другият отбор е доста по-добър, отколкото можеше да се съди по резултата.

Четвъртфиналният мач започна в два след пладне, финалът бе обявен за шест следобед. Облегнал ръце на коленете в очакване на началния удар, Уил си даде сметка, че днес се представя отлично. Изоставаха с три точки, но това не го притесни. Чувстваше се добре, рефлексите му бяха бързи, а стрелбата — точна. Когато противникът подхвърли топката във въздуха за сервис, Уил се почувства непобедим.

Топката прелетя над мрежата със силен фалц. Предусетил посоката, Уил се втурна напред и посрещна отлично удара. С безпогрешен инстинкт Скот скочи и заби диагонално, печелейки сервис. Отбелязаха шест поредни точки, преди противниковият отбор да си върне сервиса. Когато заеха позиция, Уил потърси с поглед Рони. Седеше на пейките срещу родителите му и Мегън — навярно добра идея.

Измъчваше се, че не каза на майка си истината за Маркъс, ала какво би могъл да направи? Разбереше ли Сюзън кой е злосторникът, щеше да потърси отмъщение… и да предизвика ответен удар. Арестуваха ли го, Маркъс щеше да се опита да смекчи наказанието срещу „полезна информация“ за друго, по-сериозно престъпление — това на Скот. И да създаде проблеми на Скот — и на родителите му, естествено, които бяха близки приятели на неговите — в най-критичния момент, когато се бори за стипендия. Затова излъга, а за нещастие майка му реши да хвърли цялата вина върху Рони.

Но тя дойде и му каза, че въпреки всичко го обича. Обеща по-късно да поговорят. Заръча му да играе по-добре отвсякога и той беше решен да не я подведе.

Противниковият отбор изпълни сервиса и Уил се втурна напред, Скот му подаде като по учебник и той заби. След това другият отбор отбеляза една точка до края на гейма, а през следващия — само две.

Със Скот се класираха за полуфиналите. Сред публиката Уил дочуваше окуражителните възгласи на Рони.

Полуфиналният мач беше най-тежкият досега. Спечелиха лесно първия гейм, но загубиха с тайбрек втория.

Уил се готвеше за начален удар и чакаше съдията да даде сигнал за третия гейм. Погледът му се плъзна към пейките, после към кея. Забеляза, че множеството е три пъти по-голямо от миналата година. Тук-там различи съученици от гимназията и познати от детинство. По пейките нямаше нито едно свободно място.

Съдията изсвири, Уил подхвърли топката нависоко, подскочи и я запрати към средната линия. Приземи се и се накани да заеме позиция, но разбра, че е излишно. Противниковите играчи замръзнаха, разколебани кой да посрещне удара, топката вдигна фонтан от пясък и отскочи от игрището.

Едно на нула.

Уил сервира седем пъти поред. Със Скот отвоюваха значителна преднина и накрая — лесна победа.

Когато напускаха игрището, Скот го потупа по гърба.

— Това е! — рече той. — Днес сме неотразими. Да му мислят Тайсън и Ландри!

Тайсън и Ландри — осемнадесетгодишни момчета от Хермоса Бийч, Калифорния — бяха най-добрият юношески отбор в света. Преди година заемаха единадесето място в световната ранглиста — достатъчно да представляват, която и да било държава на Олимпийските игри. Играеха заедно от дванадесетгодишни и през последните две години бяха изгубили само един гейм. Скот и Уил ги бяха срещали само веднъж — на миналогодишния полуфинал на същия турнир. Напуснаха игрището с подвити опашки. Не успяха да вземат дори гейм.

Днес обаче беше различно — спечелиха първия гейм с три точки. Тайсън и Ландри победиха във втория със същата преднина, а в третия гейм резултатът беше седем равни.

Уил бе прекарал девет часа под палещото слънце. Въпреки погълнатите литри вода и оранжада, слънцето и жегата сигурно го бяха изтощили. Поне малко. Но не го усещаше. Не сега. Защото стана ясно, че могат да спечелят турнира.