Никълъс Спаркс - Последна песен

Те биеха начален удар — неизгодно положение в плажния волейбол, понеже всеки пропуск носеше точка, а противниковият отбор получаваше възможност да посрещне сервиса, да организира атака и да отбележи. Скот обаче би главозамайващ сервис ниско над мрежата и затрудни Тайсън. Той успя да стигне топката, но я изпрати в погрешна посока. Ландри се хвърли и някак си я достигна, но само влоши ситуацията — топката отлетя в тълпата, откъдето щяха да я върнат минимум след минута. И тогава Уил и Скот щяха да водят с една точка.

Както обикновено, той погледна първо към Рони, а тя му помаха. После се обърна към отсрещната редица пейки, усмихна се и кимна на семейството си. Кеят над игрищата беше претъпкан, но малко по-нататък не се мяркаше никой. Уил се зачуди защо, но в този миг едно огнено кълбо литна във въздуха.

Резултатът беше дванадесет равни.

Топката отново отлетя сред публиката, този път заради Скот. Уил зае позиция и се вгледа към кея, където знаеше, че се намира Маркъс.

Усещането, че той е толкова близо, го караше да тръпне от гняв като предишната вечер.

Повтаряше си, че трябва да го забрави — точно както Мегън го посъветва. Не биваше да я тревожи снощи със своята история; нали беше младоженка и родителите му бяха резервирали апартамент в прочутия хотел „Уилмингтън“. Но тя настоя и той сподели всичко. Макар да не разкритикува решението му, Мегън очевидно се разочарова, че е прикрил постъпката на Скот. Тази сутрин обаче го подкрепяше безрезервно и докато чакаше сигнала на съдията, Уил знаеше, че играе и заради себе си, и заради нея.

Над кея продължаваха да танцуват огнени кълба. Тълпата около парапетите бе пооредяла и Уил видя как Теди и Ланс както винаги се въртят в ритъма на брейка. Изненада се обаче, че Блейз жонглира наравно с Маркъс. Улавяше кълбото и го подхвърляше обратно на него. И сякаш огнените топки се движеха по-бързо от обикновено. Тя пристъпваше назад, навярно за да забави темпото. Накрая гърбът й опря в парапета.

Ударът очевидно я разсея, тя не прецени траекторията на една от неспирно летящите към нея топки и я улови пред гърдите си. Следващата долетя бързо, Блейз се протегна да я хване и опря предишната до блузата си. За секунди дрехата се превърна в пламтяща мантия.

Блейз паникьосано заудря пламъците, очевидно забравила, че държи друго огнено кълбо…

След миг ръцете й също горяха, а виковете й заглушиха възгласите край игрищата. Хората около нея, изпаднали в шок, не помръдваха. Дори отдалеч Уил виждаше как пламъците поглъщат тялото й като циклон.

Той инстинктивно побягна към кея. Краката му затъваха в пясъка и го бавеха. Спусна се по-бързо, пришпорван от крясъците на Блейз.

Втурна се на зигзаг през множеството, използвайки всяка пролука, и заизкачва по три наведнъж стъпалата към кея. После прескочи светкавично парапета.

Проправи си път през тълпата, която закриваше Блейз от погледа му. Най-сетне видя един мъж, клекнал до гърчещото се, виещо тяло на момичето. От Маркъс, Теди и Ланс нямаше и следа…

Уил се закова при вида на блузата на Блейз, претопена в туптящата й обгоряла кожа. Тя хлипаше и крещеше несвързано, а хората наоколо я наблюдаваха безпомощно.

Уил знаеше, че трябва да действа. Дори да не се броеше огромната тълпа, линейката щеше да се забави поне петнадесет минути, докато прекоси моста и заобиколи плажа. Когато Блейз отново изпищя мъчително, Уил се наведе и нежно я вдигна на ръце. Пикапът му беше паркиран наблизо, бе пристигнал сред първите сутринта. Понесе я натам. Зашеметени от видяното, хората наоколо не се опитаха да го спрат.

Блейз губеше съзнание. Той крачеше възможно най-бързо, стараейки се да не я разтърсва много. Рони се втурна по стъпалата към кея точно когато Уил минаваше край тях. Запита се как ли е успяла да се измъкне от пейките и да дойде толкова бързо, но посрещна появата й с облекчение.

— Ключовете са върху задната гума! — викна й той. — Ще я сложим да легне на задната седалка. По пътя звънни в спешното отделение да ги предупредиш!

Рони се втурна към пикапа и отвори вратата, преди Уил да пристигне. Не беше лесно да настанят Блейз отзад, но накрая се справиха. Уил скочи отпред и подкара бясно към болницата.

Приемната на спешното отделение беше претъпкана. Уил седеше до входа, втренчен в падащия навън сумрак. До него седеше Рони. Родителите му, Мегън и Даниъл се отбиха за малко, но отдавна си бяха тръгнали.

През последните четири часа му се наложи да разкаже на няколко пъти цялата история — включително на майката на Блейз, която сега беше при нея в отделението. Когато влетя в приемната, Уил ясно прочете дивия ужас по лицето й, докато медицинските сестри я отвеждаха вътре.