Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Май не разбирате опасностите в тъмните ъгли на света. — В усмивката на Сулфур вече нямаше веселие. — Ето, дори докато си говорим, стоите тук… сама. — Беше се превърнала в гладен присмех, пълен с остри бели зъби. — Толкова, толкова крехка.

Тя примигна, сякаш учудено.

— Сама ли?

— Грешиш. — Шенкт беше пристъпил безшумно, докато разговаряха, и стоеше незабелязано в сянката на Сулфур.

Представителят на „Валинт и Балк“ се обърна, направи крачка назад и замръзна, сякаш смъртта дишаше в ухото му.

— Ти? — прошепна той.

— Да.

— Мислех…

— Не.

— Значи… това е твое дело?

— Имах пръст в цялата работа. — Шенкт сви рамене. — Но хаосът е естествено състояние, защото всеки дърпа в своята посока. Тези, които искат светът да крачи само в една посока, сами си създават затруднения.

Мъжът с различните очи погледна Монца, после пак Шенкт.

— Нашият господар…

— Твоят господар — прекъсна го Шенкт. — Аз вече нямам, не помниш ли? Казах му, че приключих. Винаги предупреждавам, когато мога, така че ме чуй. Изчезвай. Ако се върнеш, няма да ме завариш в добро настроение. Върни се и му кажи, че ти служиш. Аз служех едно време. Вече не коленичим.

Сулфур кимна, след което отново се усмихна самодоволно, както на влизане.

— Умрете прави тогава. — Обърна се към Монца и се поклони. — Пак ще се чуем. — След това излезе небрежно.

Шенкт повдигна вежди и каза само:

— Добре го прие.

На Монца не й беше до смях.

— Има много неща, които не ми казваш.

— Да.

— Кой си ти всъщност?

— Бил съм много неща. Чирак. Посланик. Решавах тежки проблеми и създавах такива. Днес явно съм човек, който урежда чуждите сметки.

— Загадъчни лайна. Ако искам гатанки, ще ида на гледачка.

— Ти си Велика херцогиня. Можеш да си извикаш някоя тук.

Тя кимна към вратите.

— Познаваш го.

— Да.

— Имали сте един господар?

— Едно време. Много отдавна.

— Работил си за банката?

Той се усмихна, но усмивката не стигна до очите му.

— В известен смисъл. Те не се занимават само с броене на пари.

— Почвам да усещам. А сега?

— Сега не коленича.

— Защо ми помогна?

— Защото те създадоха Орсо, а аз руша всичко, което създадат.

— Отмъщение — промърмори тя.

— Не е най-добрият мотив, но понякога от злите помисли излиза и по нещо добро.

— Както и обратното.

— Разбира се. Ти постигна всички победи за херцога на Талинс и затова те наблюдавах. Мислех да го отслабя, като те убия. Но Орсо се опита сам. Затова те излекувах. Мислех да те убедя да заемеш мястото му. Но подцених решителността ти и ти се измъкна. Оказа се, че и ти си намислила да убиеш Орсо…

Монца помръдна неловко в стола на бившия си работодател.

— И заех мястото му.

— Защо да преграждаш река, която вече тече в твоя посока? Да речем, че си помогнахме взаимно. — Той отново се усмихна като череп. — Всички имаме сметки за уреждане.

— Докато си уреждаше своите, ми създаде много могъщи врагове.

— Докато ти уреждаше своите, потопи Стирия в хаос.

Това беше вярно.

— Не го целях.

— Щом отвориш кутията, намеренията ти нямат значение. А кутията зее като гроб в момента. Чудя се какво ли ще изпълзи оттам? Дали ще се надигнат праведни лидери, които да поведат Стирия по светлия път и да я направят маяк за целия свят? Или ще имаме сенки на старите тирани и ще се въртим в кръг по кървавите стъпки на миналото? — Светлите му очи не се откъсваха от нейните. — Ти от кои ще си?

— Предполагам, че ще видим.

— Ще видим. — Той се обърна и излезе абсолютно безшумно.

Монца остана сама.

— Нали знаеш, че не е нужно да го правиш?

— Знам. — Но Дружелюбния искаше да го направи.

Коска се размърда ядосано на седлото.

— Само да можех да те убедя, че светът е… пълен с безкрайни възможности! — Опитваше се да убеди Дружелюбния през целия път от нещастното село, където бяха отседнали Хилядата меча. Не можеше да разбере, че Дружелюбния го осъзнава напълно и болезнено ясно. И че го мрази. Според него колкото по-малко възможности, толкова по-добре. А безкрайно беше твърде далеч от приятното.

— Светът се променя, преправя и всичко започва наново и различно, всеки ден! Човек никога не знае какво ще му донесе следващият момент.

Дружелюбния мразеше промяната. Единственото нещо, което мразеше повече, бе незнанието какво ще донесе всеки момент.

— Има безброй различни забавления…

Различните хора имаха различни забавления.