Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Разбирам, че сте идвали често при моя предшественик, Великия херцог Орсо, да му предлагате подкрепа.

— Точно така.

— И сега, когато го убих и му отнех поста, идвате при мен.

Сулфур не мигна.

— Точно така.

— Подкрепата ви се нагажда лесно в новите ситуации.

— Ние сме банка. Всяка промяна трябва да е възможност.

— И какво предлагате?

— Пари — каза той лъчезарно. — Пари за финансиране на армии. За публични услуги. Пари, за да се възвърне славата на Талинс и на Стирия. Може би и пари, за да стане дворецът ви не чак толкова простичък.

Монца не беше взела златното съкровище от родната си ферма. Предпочиташе да стои там. За всеки случай.

— А ако предпочитам така?

— Уверен съм, че може да ви предложим и политическа помощ. Знаете, че добрите съседи са най-сигурното убежище в бурята. — Не й хареса подборът му на думи толкова скоро след като ги бе употребила тя, но той продължи спокойно: — „Валинт и Балк“ има дълбоки корени в Съюза. Крайно дълбоки. Не се съмнявам, че може да уредим съглашение между вас и краля.

— Съглашение? — Не сподели, че почти бе изконсумирала друг тип съглашение с краля на Съюза в лъскавата стая в „Кардоти“. — Въпреки че е женен за дъщерята на Орсо? Въпреки че синовете му могат да имат претенции за херцогството ми? Мнозина биха казали, по-големи от моите.

— Винаги се опитваме да работим с каквото разполагаме, преди да се мъчим да го променяме. При точен лидер и точна подкрепа Стирия е готова за покоряване. Къща „Валинт и Балк“ иска да работи с победителите.

— Въпреки че проникнах в клона в Уестпорт и отрових вашия човек Мотис?

— Успехът ви в това начинание само демонстрира невероятните ви качества. — Сулфур сви рамене. — Хората се заменят лесно. Светът е пълен с тях.

Тя потропа замислено по бюрото си с пръсти.

— Странно, че идвате тук с такава оферта.

— Защо?

— Вчера имах подобна визита от представител на пророка на Гуркул. Предложи ми… неговата подкрепа.

Той направи пауза за миг.

— Кого изпратиха?

— Една жена. Казва се Ишри.

Очите на Сулфур се присвиха съвсем леко.

— Не може да й вярвате.

— А на теб мога, защото се усмихваш така сладко? И брат ми беше така, а лъжеше с всеки дъх.

Сулфур се усмихна по-широко.

— Истината тогава. Може би знаете, че пророкът и работодателите ми стоят от двете страни на велик конфликт.

— Чувала съм.

— Повярвайте ми тогава, като кажа, че не искате да сте на грешната страна.

— Не съм сигурна, че искам да съм на която и да е страна. — Тя се отпусна в стола. Опитваше се да говори небрежно, въпреки че се чувстваше като измамничка. — Не се бойте. Казах на Ишри, че цената за подкрепата им е твърде висока. Кажете, господин Сулфур, каква цена ще иска „Валинт и Балк“ за помощта си?

— Съвсем справедлива. Лихва по заемите. Преференции за работата на нашите партньори и сътрудници. Да не се занимавате с гуркулите и съюзниците им. Когато работодателите ми поискат, да помагате на силите на Съюза…

— Само когато работодателите ви поискат?

— Може би един или два пъти в живота ви.

— А може и повече, ако прецените. Искате да ви продам Талинс и да ви благодаря за привилегията. Искате да коленича пред вратата на трезора и да моля за услуги.

— Драматизирате…

— Аз не коленича, господин Сулфур.

Беше негов ред да се сепне от подбора й на думи. Но само за момент.

— Може ли да бъда съвсем откровен, ваше превъзходителство?

— Опитайте.

— Вие сте нова във властта. Всеки коленичи пред някого. Ако сте твърде горда, за да приемете приятелската ни ръка, други ще го направят.

Монца изсумтя, въпреки че под присмеха сърцето й блъскаше лудо.

— Късмет на тях и на вас. Дано приятелската ви ръка донесе по-щастливи резултати, отколкото на Орсо. Мисля, че Ишри щеше да започне от Пуранти. Може би вие трябва да отидете в Осприя, или в Сипани, или в Афоя. Сигурна съм, че все ще намерите някой в Стирия, който да приеме парите ви. Ние сме известни с курвите.

Усмивката на Сулфур се разшири още повече.

— Талинс има голям дълг към работодателите ми.

— Орсо им дължи пари, търсете си ги от него. Мисля, че го изхвърлих с кухненските отпадъци, но ако се разровите, ще го откриете. Ще ви услужа с лопата на драго сърце.

Той продължи да се усмихва, но не пропусна заплахата й.

— Ще е жалко, ако не ни оставите избор, освен да позволим на кралица Терез да потърси отмъщение за смъртта на баща си.

— Ех, отмъщение, отмъщение. — Монца се усмихна на свой ред. — Не се плаша от сенки, господин Сулфур. Сигурна съм, че Терез настоява за война, но Съюзът има затруднения. Имат врагове в Севера и Юга, както и в собствените си граници. Ако жената на вашия Върховен крал иска трона ми, да дойде и да се бие за него. Но подозирам, че негово августейшо величество има други тревоги.