Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Че защо? Напомня ми за моите победи и поражения. Напомня ми откъде идвам. И че нямам намерение да се върна.

— Освен това е хубава картина — отбеляза Рюбин и се огледа тъжно. — Не останаха много.

— Ако не друго, Хилядата меча са старателни. — Стаята бе изгубила всичко, което не бе заковано или изрязано в камък. Широкото писалище на Орсо беше леко изкривено в ъгъла и имаше следи от брадва, защото някой бе търсил скрити чекмеджета. Голямата камина, на която имаше огромни мраморни бюстове на Ювенс и Канедиас, очевидно не можеше да се мръдне и сега в нея горяха няколко цепеници, които въобще не успяваха да затоплят широкото помещение. Голямата кръгла маса също си беше на мястото, със същата разпъната карта. Както в последния ден на Бена, макар сега в единия ъгъл да имаше няколко тъмни петна от кръвта на Орсо.

Монца тръгна към нея, като се мръщеше от болките в бедрото. Министрите се събраха в кръг, точно както по времето на Орсо. Казват, че историята се движи в кръг.

— Какви са новините?

— Добри — отвърна Витари, — ако харесваш лошите новини. Десет хиляди баолци прекосили реката и навлезли в Осприя. Мурис обяви независимост и отново е във война със Сипани, докато синовете на Соториус се избиват по улиците. — Пръстът й пробяга по картата. — Визерин е без водач, само сянка на предишната си слава. Има слухове за чума в Афоя и голям пожар в Никанте. Пуранти е в хаос. В Муселия има безредици.

Рюбин потърка нещастно брадата си.

— Тежко й на Стирия! Рогонт излезе прав. Кървавите години свършиха. Започват Огнените години. Светците в Уестпорт обявиха, че идва краят на света.

— Тези копелета обявяват край на света всеки път, като се изцвъка птица — изсумтя Монца. — Има ли място без безредици?

— Талинс — каза Витари. — Въпреки че дворецът Фонтецармо беше разграбен. И Борлета.

— Борлета? — Нямаше и година, откакто Монца бе обяснила на Орсо как е опустошила града. Да не говорим, че бе побила главата на владетеля му над портите.

— Младата племенница на херцог Кантейн е предотвратила заговор на благородниците за свалянето й. Явно е произнесла такава реч, че те хвърлили мечовете си, паднали на колене и се заклели във вечна вярност на място. Поне това е официалната версия.

— Карането на въоръжени хора да паднат на колене е страхотен трик, както и да го е постигнала. — Монца си спомни как Рогонт бе завоювал великата си победа. „Оръжията убиват хора, но само думите могат да ги трогнат, а добрите съседи са най-сигурното убежище в бурята“. — Имаме ли нещо като посланик?

— Смея да кажа, че ще намерим — отвърна след кратко колебание Рюбин.

— Намери и го прати в Борлета с достоен дар за убедителната херцогиня и… предложи нашата сестринска загриженост.

— Сестринска… загриженост? — Витари изглеждаше така, сякаш е намерила лайно в леглото си. — Не мислех, че това е в стила ти.

— Всичко, което върши работа, е в стила ми. Казват, че добрите съседи са най-сигурният подслон в бурята.

— Те и добрите мечове.

— Добрите мечове са задължителни.

Рюбин гледаше с дълбоко извинение.

— Ваше превъзходителство, репутацията ви не е… напълно точна.

— Никога не е била.

— Но ви обвиняват за смъртта на крал Рогонт, канцлер Соториус и останалите от Лигата на Деветте. Оцеляването ви беше…

— Безкрайно съмнително — подметна Витари.

— Разбира се, в Талинс само ви обичат повече. Но на останалите места… Ако Стирия не беше толкова разделена, несъмнено щеше да се обедини срещу вас.

— Трябва ни някой да поеме вината — каза Груло намръщено.

— Нека я поеме който трябва — каза Монца. — Поне този път. Кастор Морвийр е отровил короната по заповед на Орсо. Разгласете го. Колкото се може по-широко.

— Но, ваше превъзходителство… — Рюбин явно бе във възразително настроение. — Никой не го познава този Морвийр. За големите престъпления трябва да се винят големи личности.

Монца завъртя очи. Херцог Орсо й се надсмиваше от картината на битка, в която дори не бе участвал. Усети, че му се усмихва. Добрите лъжи бият простата истина всеки път.

— Тогава го раздуйте. Кастор Морвийр, смъртта без лице, най-известният майстор отровител. Най-великият и умел убиец в историята. Отровител поет. Човек, който се вмъкна в най-охраняваната сграда в Стирия, уби монарха и четирима от великите водачи и се измъкна незабелязано като нощен ветрец. Кой е в безопасност от самия Крал на отровите? Аз просто имах късмет да се спася.

— Ти си самата невинност. — Витари поклати глава. — Гадно ми е да трупаме слава върху това нищожество.