Джо Абъркромби: Отмъщението на Монца

— Според мен си преживяла и по-тежки проблеми.

— Мъртвите не са добри изкупителни жертви.

— Е, стига де. Ще му вдъхнете малко живот. Плакати на всеки ъгъл, обявяващи вината му за това мерзко престъпление, и награда, да речем сто хиляди монети за главата му.

Волфиер изглеждаше все по-разтревожен.

— Но… той е мъртъв, нали?

— Погребахме го с останалите, докато запълвахме окопите. Но пък така няма да се наложи да плащаме наградата. По дяволите, направете я двеста хиляди. Хем ще изглеждаме по-богати.

— Да изглеждаш богат е почти толкова полезно, колкото да си — отбеляза Скавиер и се намръщи към Груло.

— При историята, която ще съчиня, името на Морвийр ще се произнася шепнешком дълго след като всички умрем. — Витари се ухили. — Майките ще плашат децата си с него.

— Сигурно се смее в гроба — каза Монца. — Разбрах, че си разкрила малък бунт.

— Няма да обиждам думата, като я прилагам за тези аматьори. Глупаците бяха разлепили плакати за срещите си! И без това знаехме — но плакати? На открито? Според мен заслужават смъртно наказание дори само заради глупостта си.

— А може и изгнание — предложи Рюбин. — Малко милост ви прави справедлива, добродетелна и могъща.

— А аз имам нужда по малко и от трите, а? — Монца помисли за момент. — Глобете ги здраво, публикувайте имената, прекарайте ги голи пред Сената и… ги освободете.

— Да ги освободим? — Рюбин повдигна гъстите си бели вежди.

— Да ги освободим? — Витари повдигна своите рижи.

— Това колко справедлива, добродетелна и могъща ще ме направи? Ако ги накажем тежко, ще дадем на приятелите им повод за отмъщение. Като ги пощадим, съпротивата изглежда абсурдна. Наблюдавайте ги. Каза, че са тъпи. Ако отново планират измяна, ще ги спипаме. Тогава вече може да ги обесим.

Рюбин прочисти гърлото си.

— Както нареди ваше превъзходителство. Ще отпечатам плакати, в които обявявате милост за тези хора. Змията на Талинс решава да не използва зъбите си.

— Засега. Как са пазарите?

По мекото лице на Скавиер плъзна твърда усмивка.

— Работят, работят ден и нощ. Търговците пристигат при нас — бягат от хаоса на Сипани, Осприя и Афоя и са доволни да плащат таксите, стига да доставят стоките си безпрепятствено.

— Хамбарите?

— Реколтата е достатъчна, за да изкараме зимата без безредици, надявам се. — Груло цъкна с език. — Но голяма част от земите към Муселия остават незасяти. При настъплението на Рогонт фермерите са избягали. След това Хилядата меча са опустошили всичко, почти до бреговете на Етрис. Фермерите винаги пострадват първи в тежки времена.

Урок, от който Монца нямаше нужда.

— Градът е пълен с просяци, нали?

— Просяци и бежанци. — Рюбин отново потърка брадата си. Щеше да му окапе от търкане, ако продължеше с тъжните истории. — Знак за лоши времена…

— Тогава раздайте земя на всеки, който иска да произвежда реколта и да плаща данъци. Земята без фермери е просто кал.

Груло се поклони.

— Ще се погрижа.

— Много си тих, Волфиер. — Старият ветеран гледаше картата и скърцаше със зъби.

— Шибаният Етрисани! — изригна той и удари дръжката на меча си с юмрук. — Съжалявам, извинявам се, ваше превъзходителство, но… Гадни копелета!

Монца се ухили.

— Пак ли неприятности по границите?

— Изгорили са три ферми. — Усмивката й се стопи. — Фермерите липсват. Патрулът, който тръгна да ги търси, е бил обстрелван от горите. Един човек е убит, а двама са ранени. Имало е преследване, но съгласно заповедите ви сме спрели на границата.

— Изпитват те — каза Витари. — Ядосани са, защото бяха първите съюзници на Орсо.

— Дадоха всичко за неговата кауза и се надяваха на златна жътва, като стане крал — добави Груло.

Волфиер прасна ядосано ръба на масата.

— Мислят си, че сме твърде слаби да ги спрем!

— Така ли е? — попита Монца.

— Имаме три хиляди пехота и хиляда кавалерия. Екипирани и обучени, все мъже, които са виждали битка.

— Готови за бой?

— Само дайте заповед и ще се докажат!

— Ами Етрисани?

— Надуват се — засмя се Витари. — Второстепенна сила, дори в най-добрите си времена, а те отминаха отдавна.

— Имаме предимство в количество и качество — изръмжа Волфиер.

— Освен това имаме и несъмнено справедлива кауза — каза Рюбин. — Кратко нападение през границата, за да им дадем урок…

— Имаме средства и за по-продължителна кампания — добави Скавиер. — Имам идея за финансови претенции, от които може да забогатеем значително.