Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

Прибра заровете в юмрука си, разклати ги добре и ги търкулна на камъните, гледаше ги с интерес. Винаги същата наслада и същото напрегнато очакване. Току-що хвърлените зарове можеха да покажат всичко, преди да спрат да се въртят. Наблюдаваше ги и пресмяташе шансове, вероятности, своя живот и този на северняка. Всички животи във великия град Талинс се въртяха с тях.

Шест и едно.

Дружелюбния се усмихна леко. Шансовете да се падне шест и едно втори път бяха едно към осемнайсет. Слаба вероятност, биха казали някои, гледайки към бъдещето. Но той се взираше в миналото и знаеше, че няма шанс да се паднат други числа. Какво предстоеше? Бъдещето бе винаги пълно с възможности. А миналото? Заминало и вкоравено, като тесто, изпечено на хляб. Нямаше връщане назад.

— Какво казват заровете?

Дружелюбния прибра зарчетата в шепа и вдигна поглед. Тръпката беше голям мъж, но без мудността, която бе характерна за някои едри хора. Силен. Но не като фермер или работник. Схватлив. Разбираше си от работата. Имаше признаци и Дружелюбния ги знаеше до един. В Убежището трябваше да си способен да прецениш доколко опасен е някой. Да прецениш и да реагираш, без да се замисляш. Мъжът вероятно бе воин, при това опитен, ако се съдеше по белезите и изражението, с което гледаше, докато се готвеха за насилие. Не особено доволен, но готов. Не изглеждаше вероятно да побегне или да се обърка. Подобни мъже, които запазваха спокойствие в напечени ситуации, бяха рядкост. На лявата му китка имаше белег, който приличаше на числото седем, ако се гледаше под определен ъгъл. Днес седем бе добро число.

— Нищо не казват. Те са просто зарове.

— Тогава защо ги хвърляш?

— Защото са зарове. Какво друго да ги правя?

Дружелюбния притвори очи и притисна юмрука със заровете към бузата си, усещаше топлите ръбове с дланта си. Какви ли числа бяха готови да се паднат сега? Пак шест и едно? Усети лека тръпка. Шансовете комбинацията да се падне за трети път бяха триста двайсет и четири към едно. Триста двайсет и четири беше бройката на килиите в Убежището. Добра поличба.

— Идват — прошепна севернякът.

Бяха четирима. Трима мъже и курва. Дружелюбния чуваше подрънкването на нощното й звънче в мразовития въздух. Един от мъжете се смееше. Бяха пияни; безформени фигури, приближаващи се по тъмната алея. Заровете трябваше да почакат.

Той въздъхна и ги зави в парцалчето, един, два, три пъти, и ги пъхна в безопасната тъмнина на вътрешния си джоб. И на него му се искаше да е на тъмно и безопасно място, но нещата стояха другояче. Нямаше връщане назад. Изправи се и изтупа мръсотията от коленете си.

— Какъв е планът? — попита Тръпката.

Дружелюбния сви рамене.

— Шест и едно.

Придърпа качулката си и тръгна приведен напред, с ръце в джобовете. Приближаващата група се освети от един висок прозорец. Четири гротескни карнавални маски, иззад които долиташе пиянски смях. Едрият мъж в центъра имаше малки очички и алчна усмивка. Гримираната жена се клатушкаше на високите си обувки до него. Стройният брадат мъж отляво се подсмихваше. Десният бършеше сълзи от смях от сивата си буза.

— И какво? — извика той, кикотеше се по-силно от нужното.

— Какво мислиш? Ритах го до посиране. — Още смях, женският фалцет в контраст с мъжките басове. — Казах му, че херцог Орсо харесва мъже, които са съгласни…

— Гоба? — обади се Дружелюбния.

Мъжът изви глава и усмивката изчезна от разплутото му лице. Дружелюбния спря. Беше изминал четирийсет и една крачки от мястото, където хвърляше заровете. Шест и едно прави седем. Седем по шест беше четирийсет и две. Като махнеш едно…

— Кой си ти? — изръмжа Гоба.

— Шест и едно.

— К’во? — Мъжът отдясно понечи да избута Дружелюбния. — Разкарай се, откачен…

Сатърът разцепи главата му чак до носа. Дружелюбния отскочи встрани преди онзи отляво да отвори уста и го наръга. Пет пъти в корема, след което отстъпи назад и с обратен замах преряза гърлото му с дългия си нож. Ритна краката и тялото се строполи на паветата.

Настъпи моментна пауза и Дружелюбния бавно си пое дъх. Първият мъж имаше една огромна рана на черепа, а над затворените му очи бяха полепнали парченца мозък. Другият беше наръган пет пъти, а кръвта се изливаше от прерязаното гърло.

— Добре — каза Дружелюбния. — Шест и едно.

Курвата започна да пищи. Напудрената й буза беше изпръскана с кръв.

— Ти си мъртъв! — изръмжа Гоба, залитна назад и измъкна ножа от колана си. — Ще те убия! — Само че не смееше да пристъпи напред.