Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Може би това щеше да е следващата ни тема, но бяхме прекъснати от арбалетен обстрел и неуспешен щурм на стените. Сигурно ще я зачекнем, като седнем да пием чай заедно.

Окопът свърши в землянка с дъсчен покрив, почти твърде нисък, за да стоиш прав. На дясната стена имаше стълби, за да може хората да се включат към атаката. Шейсетина въоръжени наемници тъкмо се подготвяха за това. Коска мина приведен покрай тях и потупа неколцина по гърбовете.

— Слава, момчета, слава и прилично заплащане!

Мръщенето им премина в усмивки и те се развикаха одобрително.

— Генералът!

— Капитан-генералът!

— Коска!

— Момчета, момчета! — Той се засмя и стисна няколко ръце. Точно противоположно на нейния стил на командване. Монца трябваше да е студена, твърда и недосегаема, иначе нямаше да има никакво уважение. Една жена не можеше да си позволи лукса да е приятелски настроена към войската. Затова използваше Бена, да се смее вместо нея. Може би затова нямаше много смях, след като Орсо го уби.

— А ето тук е скромният ми дом. — Коска ги въведе в скована от дебели трупи барака, осветена от две потрепващи лампи. На едната страна имаше широк отвор и последните лъчи на залязващото слънце хвърляха отблясъци пред него. Откъм крепостта имаше тесни прозорчета. Няколко натрупани сандъка в единия ъгъл, генералският стол в другия. Масата беше покрита с разхвърляни карти, недоядени ядки и различно пълни бутилки с всякакъв цвят. — Как върви боят?

Дружелюбния вдигна поглед от заровете между кръстосаните си крака.

— Върви.

Монца отиде до един от тесните прозорци. Вече беше почти тъмно и почти не виждаше атаката. Може би леко движение около бойниците. И тук-там проблясване на метал. Но можеше да чуе боя — далечни викове и дрънчене на стомана.

Коска седна на стола и вдигна калните си ботуши на масата. Бутилките се разклатиха.

— Четиримата заедно отново! Като в Къщата за удоволствия „Кардоти“. Като в галерията на Салиер! Щастливи времена, а?

Чу се свистенето на катапулт и горящият снаряд се понесе напред, разби се в предната кула сред огнени езици и хвърчащи въглени. Блясъкът освети стълбите на стените, фигурките, пъплещи по тях, отрази се в стоманата и всичко отново потъна в мрак.

— Сигурен ли си, че времето е добро за шеги? — измърмори Монца.

— Нерадостните времена са най-добри за повдигане на духа. Не палиш свещи по обед, нали?

Тръпката се мръщеше към склона и Фонтецармо.

— Наистина ли мислиш, че ще превземете тези стени?

— Тези? Ти луд ли си? Това е една от най-здравите крепости в Стирия.

— Тогава защо…

— Защото е лошо само да седиш отвън и да не правиш нищо. Те имат сериозни запаси храна, вода, оръжия и най-лошото, лоялност. Могат да изкарат месеци така. Месеци, през които дъщерята на Орсо, кралицата на Съюза, може да изкрънка от колебливия си съпруг помощ. — Монца се чудеше дали това, че кралят е научил, че съпругата му си пада по жени, има значение…

— И как ще помогне за повдигането на духа това, че хората ти падат от стената? — попита Тръпката.

Коска сви рамене.

— Това изтощава защитниците. Не им дава да си починат и отклонява вниманието от другите ходове, които може да предприемем.

— Прекалено много трупове за отвличане на вниманието.

— Няма как да стане без труповете.

— Как подлъгваш мъжете да се катерят по стълбите?

— По стария метод на Сазине.

— А?

Монца си спомни как Сазине показваше блестящите купчини монети на новобранците и каза:

— Хиляда монети за първия на бойниците, ако стените паднат, и по сто на първите десетима, които го последват.

— Стига да оцелеят, че да си приберат наградата — допълни Коска. — Ако задачата е невъзможна, няма да вземат парите, а ако успеят, е, постигнал си невъзможното само за две хиляди монети. Това осигурява несекващ поток кандидати за стълбите, плюс допълнителната изгода от това, че те отървава от смелчаците в бригадата.

Тръпката го изгледа още по-объркано.

— Че защо ще се отърваваш от смелчаците?

— Смелостта е добродетел на мъртвите. Мъдрият командир никога не й се доверява — измърмори Монца.

— Вертурио! — Коска се плесна по крака. — Обичам автори, които изкарват смъртта смешна! Смелите мъже са полезни, но са крайно непредсказуеми. Тревожат другарите си. Опасни са за зяпачите.

— Да не говорим, че са потенциални съперници за командването.

— Най-безопасно е да ги очистиш. — Коска демонстрира действието с небрежно махване с два пръста. — Средно страхливите са безкрайно по-добри войници.