Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Имам! — Риграт извади отривисто бастунчето си и Дружелюбния се подаде иззад най-близката маслина и посегна към оръжията си. Коска го спря с усмивка и леко поклащане на глава, останало незабелязано от останалите.

Никомо беше войник цял живот, така да се каже, но така и не можеше да разбере приложението на бастунчето. Не можеш да убиеш човек с него, че даже не можеш и да го заплашиш. Не можеш да забиеш колче на палатка, да опечеш месо на шиш или да го заложиш за някакви пари. Може би служеше за чесане на онези трудно достижими места по гърба? Или за стимулиране на ануса? А може би да бележи, че човекът, който го носи, е глупак? За тази цел определено вършеше възхитителна работа, реши той, докато Риграт сочеше към реката.

— Сулва има два брода! Горен… и долен! Долният е по-широк и по-надежден за прекосяване. — Полковникът посочи мястото, където тъмната черта на Имперския път срещаше реката. Блестящите води излизаха от леко наклоненото дъно на долината. — Горният, на около миля срещу течението, също може да се използва по това време на годината.

— Два брода значи? — Това беше добре известен проклет факт. Коска лично бе пресякъл реката по единия, когато пристигна да бъде възнаграден от Великата херцогиня Сефелин и поданиците й, и избяга през другия, когато кучката се опита да го отрови. Сложи си шапката и от джоба на палтото си извади очуканата манерка — онази, която Морвийр му бе подхвърлил в Сипани. Отви капачката. Риграт го изгледа лошо.

— Мисля, че се съгласихме да пием, след като обсъдим стратегията.

— Ти се съгласи. Аз просто си премълчах. — Коска затвори очи, пое дъх и отпи здрава глътка. След това още една. Усети прохладата в устата и сухото си гърло. Питие, питие, питие. Въздъхна щастливо. — Няма по-хубаво нещо от вечерното питие.

— Може ли да продължа? — изсъска Риграт нетърпеливо.

— Разбира се, момчето ми, давай.

— Вдругиден, призори, ще поведеш Хилядата меча по долния брод…

— Да ги поведа? Най-отпред?

— Че къде другаде да е командирът?

Коска размени смаян поглед с Андич.

— Навсякъде другаде. Някога бил ли си на предната линия? Шансът да те убият там е наистина голям.

— Изключително голям — каза Виктус.

Риграт изскърца със зъби.

— Води, откъдето искаш, но Хилядата меча ще прекосят реката, подкрепяни от нашите съюзници от Етрисани и Чезале. Херцог Рогонт няма да има друг избор, освен да ви нападне с цялата си сила: ще се надява, че ще ви разпердушини, преди да пресечете. Щом сражението започне, нашите редовни войски ще прехвърлят реката по горния брод. Ще нападнем противника във фланг и… — Той удари с бастунчето по дланта си.

— Ще ги ударите с дърво?

Риграт не се засмя. Коска се зачуди дали въобще познава подобни емоции.

— Със стомана, сър, със стомана! Ще ги разбием и ще сложим окончателен край на омразната Лига на Осемте!

Настъпи продължителна пауза. Коска се намръщи на Андич и той му отвърна със същото. Сесария и Виктус поклатиха глави. Риграт барабанеше нетърпеливо с бастунчето по крака си. Принц Фоскар отново прочисти гърло и попита малко нервно:

— Вашето мнение, генерал Коска?

— Хмм. — Коска поклати глава, погледна искрящата река и се намръщи. — Хмм. Хмм. Хмммм.

— Хммм. — Виктус потропа по свитите си устни с пръст.

— Мфффф. — Андич изпусна въздух през издутите си устни.

— Хррррм. — Сесария изръмжа неубедено.

Коска свали шапката си, почеса се по главата и пак си я сложи. Перото отново се заразвява.

— Хмммммммммммм…

— Да разбирам ли, че не одобрявате? — попита Фоскар.

— Да не се издадох? Е, тогава значи не мога да потисна притесненията си. Не съм убеден, че Хилядата меча са подходящи за задачата, която им възлагате.

— Не сме убедени — каза Андич.

— Не сме подходящи — добави Виктус.

Сесария беше като мълчалива планина, изпълнена с колебания.

— Нима не платихме за услугите ви? — настоя Риграт.

Коска се засмя.

— Платихте. И Хилядата меча ще се бият, може да разчитате на това!

— Ще се бият до последния човек! — натърти Андич.

— Като дяволи — допълни Виктус.

— Но като техен капитан-генерал съм загрижен как да се бият най-добре. Знаете, че доста бързо загубиха двама командири.

И наведе глава, сякаш съжаляваше за факта и не бе облагодетелстван от събитията.

— Муркато и Верния. — Сесария въздъхна, сякаш не беше един от главните инициатори за смяната на командването.

— Възлагат им се предимно помощни функции.

— Разузнаване — оплака се Андич.