Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Там е студено.

Логън кимна.

— Тези стени не спират много вятъра — каза.

— Не. — Очите й обходиха лицата на останалите и погледнаха Кай. — Какво? Не спирай заради мен — сопна се Феро.

Чиракът се усмихна и продължи.

— Странна и зловеща била войската, събрана от Глъстрод. Той издебнал, докато Ювенс бил извън империята, и се промъкнал в Олкъс. Още щом влязъл в столицата, задействал коварните си планове. Сякаш всеобща лудост обхванала хората. Син нападал баща си, съпруга налитала на мъжа си, съсед се биел със съседа. Императорът бил посечен на стълбите на двореца от синовете си, които веднага след това, обезумели от ярост и завист, се вкопчили един в друг. Тогава зловещата армия на Глъстрод излязла изпод земята, където чакала скрита в каналите, и превърнала улиците в гробници, а площадите в кланици. Някои от тях можели да приемат чужди форми, да приемат лицата на други хора.

— Приемане на чужди форми — поклати глава Баяз. — Коварен и страховит номер.

Логън си спомни жената в хладния мрак на нощта, която му бе проговорила с гласа на мъртвата му жена. Намръщи се и сгуши глава между раменете си.

— Наистина коварен номер — продължи Кай с тъжна усмивка. — На кого да вярваш, ако не можеш да имаш доверие на очите и ушите си, как да разбереш кой е свой и кой е враг? Но най-лошото тепърва предстояло. Глъстрод призовал демони от Другата страна, подчинил ги на волята си и ги изпратил да унищожат онези, които продължавали да му се опълчват.

— Призоваване и изпращане на демони — изсъска Баяз. — Прокълната магия. Крие ужасни рискове. Грубо нарушение на Първия закон.

— Но Глъстрод не признавал никакви закони. Скоро той се възкачил на императорския престол и седнал на трон, поставен върху камара от човешки черепи. Поглъщал човешка плът, както бебето поглъща майчиното мляко, наслаждавал се на победата си. Империята потънала в хаос, несравним с онзи от древните времена преди появата на Еуз, когато нашият свят и този отдолу са били свързани в едно.

През останките от стени премина остър порив на вятъра и Логън потрепери и се уви в одеялото си. Проклетата история започваше да го плаши. Придобиване на чужди лица, призоваване на демони и ядене на човешка плът. Но Кай не беше приключил.

— Когато разбрал за стореното от брат му, Ювенс изпаднал в дива ярост. Потърсил помощта на братята си. Канедиас не се отзовал, затворил се в кулата си, където се занимавал със своите машини и не давал пет пари какво става по света. Ювенс и Бедеш събрали армия без него и тръгнали на война с по-малкия брат.

— Ужасяваща война — промърмори Баяз. — С ужасяващи оръжия и безброй жертви.

— Войната се разпростряла из целия континент, въвлякла всяка дребна свада и породила хиляди нови вражди и отмъщения, последствията от които и до ден-днешен тегнат над тези земи. Но накрая Ювенс победил. Глъстрод бил обсаден в Олкъс, крадящите чужди лица — разобличени, а войската му — разпръсната. Отчаянието му било дълбоко, но гласовете от долния свят му подшушнали нов план. „Отвори порта към Другата страна, казали му те, надвий ключалката, разбий печатите, отвори широко портата, която баща ти затвори. За последно наруши Първия закон, пусни ни в твоя свят и никога повече няма да бъдеш пренебрегнат, зарязан или измамен.“

— Но точно измамен се оказал Глъстрод за пореден път — каза Баяз и замислено поклати глава.

— Жалък глупак! Създанията от Другата страна са изтъкани от лъжи. Всеки, който се захване с тях, го грозят най-страшни опасности. Глъстрод подготвил ритуала, но в бързината допуснал малка грешка. Сигурно съвсем нищожна, просто песъчинка по-встрани, отколкото трябва, но резултатите били ужасяващи. Огромната мощ на Глъстрод, достатъчна да отвори дупка в материята на света, се събрала накуп и се отприщила безразборно. Глъстрод се самоунищожил. Олкъс, великата столица на империята, този приказно красив град, бил опустошен, а земята наоколо — завинаги отровена. Днес никой не припарва на мили от това място. Целият град е едно огромно порутено гробище. Срината със земята руина. Подобаващ паметник на глупостта и горделивостта на Глъстрод и братята му. — Чиракът погледна към Баяз. — Прав ли съм, господарю?

— Напълно — промърмори Баяз. — Видях го. Бях там. Тогава бях още млад глупак с буйна коса. — Той прокара длан по голото си теме. — Млад глупак, който нищо не разбираше от магия, от познание, неспособен да владее силата си. Точно като теб, господарю Кай.